Принц с часовников механизъм

познаваше. Докато Гейбриъл бе строен и тъмнокос, другото момче бе

мускулесто, с гъста пясъчноруса коса. И двамата бяха облечени в

униформи, със скъпи тъмни ръкавици, с метални пластини около

ставите. И двамата носеха сребърни ленти около китките си — ножници

за ками, както вече бе научила Теса — и в ръкавите им бяха втъкани

бели руни с едни и същи сложни мотиви. Бе ясно, че са роднини не само

от сходството в дрехите, с които бяха облечени, но и от формата на

лицата им и от светлите им лъчистозелени очи, така че Теса не бе

изненадана, когато Гейбриъл, с присъщия му отривист маниер, каза:

— Ето ни и нас както бяхме казали. Джеймс, надявам се, че помниш

брат ми Гидеон. Госпожице Грей, госпожице Колинс.

— Приятно ми е да се запознаем — промърмори Гидеон, срещайки

очи с техните. Изглежда лошото настроение се котира в това семейство,

помисли си Теса, спомняйки си думите на Уил, че в сравнение с брат си,

Гейбриъл е почти сладурче.

— Не се безпокой. Уил го няма — каза Джем на Гейбриъл, който

оглеждаше стаята. Гейбриъл го погледна свъсено, но Джем вече бе успял

да се обърне към Гидеон и любезно го питаше:

— Кога се върна от Мадрид?

— Татко ме извика преди няколко дни — гласът му прозвуча

неутрално. — Семейни дела.

— Надявам се, че всичко е добре.

— Всичко е сравнително добре, благодаря, Джеймс — отвърна

Гейбриъл, гласът му прозвуча насечено. — А сега, преди да пристъпим

към днешното обучение, трябва да се запознаете с двама души.

И той обърна глава и извика:

— Господин Танер, госпожице Дейли! Елате, моля.

Чуха се стъпки и в стаята влязоха двама непознати, нито един от

тях не бе в униформа. И двамата бяха облечени в дрехи на слуги. Едната

от тях бе млада жена, която напълно отговаряше на определението "с

едър кокал" — костите й изглеждаха твърде големи за кльощавото й

непохватно тяло. Косата й бе яркочервена, събрана на тила в кок и

скрита под скромна шапка. Ръцете й бяха червени и протрити. Според

Теса бе на около двайсет. Зад нея стоеше млад мъж с тъмно-кестенява

къдрава коса, мускулест и слаб.

Софи си пое рязко въздух.

— Томас…

Младият мъж се почувства ужасно неловко.

— Аз съм братът на Томас, госпожице. Сирил. Сирил Танер.

— Това са заместниците на слугите, които загубихте, Съветът

обеща да ви ги изпрати — каза Гейбриъл. — Сирил Танер и Бриджет

Дейли. Съветът разпореди да ги вземем от Кингс Крос* и да ги доведем

тук и ние, разбира се, го направихме. Сирил ще замести Томас, а Бриджет

ще замести готвачката ви Агата. И двамата са обучени във видни

семейства на ловци на сенки и имат отлични препоръки.

* Гара в Лондон. — Бел. прев.

По лицето на Софи избиха червени петна. Но преди тя да успее да

каже нещо, Джем промълви бързо:

— Никой няма да замести Агата и Томас за нас, Гейбриъл. Те бяха

наши приятели, не само слуги. — После кимна към Бриджет и Сирил. —

Не искам да обидя никого.

Бриджет само премигна с кафявите си очи.

— Не съм се обидил — каза Сирил. — Гласът му приличаше на

гласа на Томас, но бе някак по-мрачен. — Томас бе мой брат. Никой не

може да го замести и за мен.

В стаята настъпи неловка тишина. Гидеон се облегна със

скръстени ръце на една от стените, лицето му бе леко свъсено. Имаше

приятна външност, както и брат си, помисли си Теса, но свъсените вежди

го загрозяваха.

— Много добре — каза Гейбриъл в настъпилата тишина. — Шарлот

ни помоли да ги доведем тук, за да се запознаете. Джем, можеш да ги

придружиш до гостната, Шарлот те чака там с инструкции.

— Те не се ли нуждаят от тренировки? — отвърна Джем. — Бихте

могли да обучавате както Теса и Софи, така и Бриджет и Сирил.

— Както вече каза Консулът, те са доста добре обучени от

предишните семейства, в които са били — каза Гидеон. — Искаш ли да

ти го демонстрират?

— Не мисля, че е необходимо.

Гейбриъл се ухили.

— Хайде ела, Карстерс, момичетата ще могат да видят, че един

мундан може да се бие също толкова добре, колкото и един ловец на

сенки, когато е добре

обучен. Сирил?

Той пристъпи към стената, като си придаваше важност; избра два

дълги меча и хвърли единия на Сирил, който ловко го улови и пристъпи

напред към центъра на стаята, където бе начертан кръг.

— Знаем това — промърмори Софи, толкова тихо, че само Теса я чу.

— Томас и Агата също бяха обучени.

— Гейбриъл само се опитва да те ядоса — каза Теса, също

шепнешком. — Не му се връзвай.

Софи стисна зъби, когато Гейбриъл и Сирил се срещнаха в центъра

на стаята, а мечовете им проблеснаха.

Теса трябваше да се съгласи, че имаше нещо изключително

красиво в начина, по който пристъпваха в кръг един срещу друг, а

мечовете им свистяха във въздуха. Неясно кълбо от черно и сребристо.

Звънтящият звук на метал, начинът, по който се движеха, толкова бързо,

че тя едва успяваше да проследи движенията им. И, разбира се, Гейбриъл

бе по-добър; това бе ясно дори и за човек, който не бе обучен.

Рефлексите му бяха по-бързи, движенията по-изящни. Не беше битка в

истинския смисъл на думата; Сирил, чиято коса се бе залепила върху

челото, даваше всичко от себе си, докато Гейбриъл само маркираше.

Накрая, когато Гейбриъл с небрежно движение на китката си го