Принц с часовников механизъм

и с брат му. Не можеше да го вини много строго за това.

Върна се в стаята си и когато взе в ръце униформата си, усети как

стомахът й се преобърна; тези дрехи нямаха нищо общо с това, което

някога бе обличала. Софи я нямаше, за да й помогне. Част от обучението

се състоеше именно в това да свикне с униформата: обувки с равна

подметка, свободни панталони от плътна черна материя и препасана

туника, стигаща почти до коленете й. Бе виждала Шарлот да се сражава в

същите дрехи и бе виждала илюстрации в Кодекса намираше ги за

странни, но да ги облече самата тя бе още по-странно. Ако леля Хариет

можеше да я види сега, помисли си Теса, сигурно щеше да получи

припадък.

Срещна Софи на площадката на стълбището, водещо нагоре към

залата за тренировки. Не си размениха нито дума, само окуражаващи

усмивки. След минута Теса тръгна първа нагоре по стълбата, тясна,

дървена стълба със стари перила, толкова стари, че дървото бе

започнало да се руши. Колко странно, помисли си, да се изкачваш нагоре

по стълба и да не ти се налага да повдигаш полите на роклята си или да я

настъпваш. Само че независимо че бе напълно облечена, чувстваше

някак гола в новите си дрехи.

Това, че Софи бе с нея, й действаше успокоително, по всяка

вероятност и тя се чувстваше също толкова некомфортно в облеклото си

на ловец на сенки. Когато се изкачиха най-горе, Софи отвори вратата и те

влязоха в залата за тренировки, заедно, без да разговарят.

По всяка вероятност се намираха в най-високата част на Института,

непосредствено под мансардата, помисли си Теса, и почти двойно по-

голяма от нея. Подът бе от лакирано дърво с изрисувани с черна боя

фигури — кръгове и квадрати, някои от които номерирани. Дълги,

подвижни въжета се спускаха от грамадните полегати покривни греди

над главите им, почти невидими в сенките им. По продължение на

стените горяха факли с магическа светлина, между които висяха

различни оръжия — боздугани и брадви, и други, причиняващи смърт,

предмети.

— Ъх — рече Софи, потрепервайки при вида им. — Само да не

изглеждаха толкова ужасяващо.

— Разпознавам някои от тях от Кодекса — отвърна Теса, сочейки

ги. — Онова там е меч за дуел, а това тук е рапира, рапира за фехтовка, а

онова там, което можеш да вдигнеш само ако използваш и двете си ръце,

е клеймър*, струва ми се.

* Прав, дълъг меч, наточен и от двете страни. — Бел. прев.

— Точно така — раздаде се безапелационен глас над главите им. —

Това е меч за екзекуции. Използва се най-често за обезглавяване. Затова

няма остър връх.

Сепната, Софи нададе лек вик и отстъпи назад, когато едно от

висящите въжета се разлюля и над главите им се появи тъмна сянка.

Беше Джем, който се спускаше по въжето, изящен и бърз като птица. Той

леко се приземи пред тях и се засмя.

— Приемете извиненията ми. Нямах намерение да ви стресна.

Бе облечен в същата униформа, само че вместо туника носеше риза,

стигаща до кръста му. Гърдите му бяха опасани с кожен ремък и иззад

рамото му се подаваше дръжката на меч. Тъмните дрехи правеха кожата

му да изглежда още по-бледа, а косата и очите му изглеждаха по-

сребристи от всякога.

— Стресна ни — каза Теса с лека усмивка, — но няма нищо. Вече

започвах да се тревожа дали няма да ни се наложи да се обучаваме една

друга. — О, братята Лайтууд ще дойдат всеки момент — отвърна Джем. —

Закъсняват просто защото искат да направят впечатление. Искат да

подчертаят, че не им се налага да правят това, което им казваме ние, или

това, което им казва баща им.

— Бих искала да ни обучаваш само ти — импулсивно рече Теса.

Джем бе озадачен.

— Не мога, аз самият не съм завършил обучението си — но когато

срещна очите му, в последвалия разговор без думи Теса чу това, което

той всъщност искаше да каже: — Аз не съм достатъчно добре, при това

нерядко, за да мога да ви обуча надеждно.

Внезапно я заболя гърлото и погледът й се сплете с неговия, в

надежда той да прочете мълчаливото съчувствие в очите й. Не искаше да

отмести поглед и осъзна, че се пита дали начинът, по който е вдигнала

косата си назад, старателно защипвайки я на кок, от който все пак се

изплъзваха отделни кичури, не изглеждаше ужасно неугледен. Но това

разбира се едва ли имаше някакво значение. Това бе само Джем, все пак.

— Няма да преминем пълен курс на обучение, нали? — каза Софи и

разтревоженият й глас прекъсна мислите на Теса. — Съветът каза само,

че ни е нужно да знаем как да се защитаваме… малко от малко…

Джем отмести поглед и връзката се разпадна.

— Няма от какво да се страхуваш, Софи — каза той с благия си глас.

— Ще останеш доволна; винаги е полезно за едно красиво момиче да

може да избегне нежеланото ухажване на някой джентълмен.

Лицето на Софи се изопна, сиво-синият белег върху лицето й

почервеня така, сякаш бе нарисуван.

— Не се шегувай с мен — каза тя. — Не е хубаво.

Джем я погледна стреснато.

— Софи, не исках…

Вратата към залата за тренировки се отвори. Теса се обърна и видя

как Гейбриъл Лайтууд влиза, следван от някакво момче, което тя не