Принц с часовников механизъм

Софи на Бенедикт Лайтууд, за да го успокоят; нещо като кокал за кучето.

Едва ли го е грижа дали сме обучени или не. Това, което иска, е синовете

му да са тук, за да ядосва Шарлот.

— Така е — съгласи се Джем. — Но защо да не се възползваме от

обучението, щом ни го предлага. Неслучайно Шарлот се опитва да убеди

Джесамин да се включи. Колкото до теб, с твоя талант, не трябва да

забравяш, че дори и когато Мортмейн престане да е заплаха за теб, може

да се намерят хора, които да бъдат привлечени от способностите ти.

Така че ще е добре да се научиш как да се предпазваш.

Ръката на Теса се устреми към ангела на верижката върху шията й,

привичен жест, за който Софи подозираше, че тя дори не си дава сметка.

— Знам какво иска да каже Джеси. Иска да каже, че единственото

нещо, за което й трябва помощ, е отпорът срещу красивите ухажори.

— А дали не се нуждае от помощ в отпора срещу грозните?

— Не и когато са мундани — подсмихна се Теса. — Във всеки

случай предпочита грозен мундан пред красив ловец на сенки.

— Интересно дали това автоматично ме изключва? — отвърна

Джем с престорено разочарование и Теса отново се засмя.

— Това е ужасно — каза тя. — Някой толкова красив, колкото

Джесамин, трябва да се наслаждава на прелестите й, но тя е категорична,

че няма да е ловец на сенки.

— Ти си много по-красива от нея — каза Джем.

Теса го погледна изненадано, бузите й пламнаха. Софи отново

усети как сърцето й се свива от ревност, въпреки че бе съгласна с Джем.

Джесамин бе някак тривиално красива, джобна Венера, ако изобщо

имаше такава, само че обичайното й кисело изражение убиваше чара й.

Теса, за разлика от нея, имаше топло излъчване, а гъстата й тъмна коса,

падаща на вълни, и морскосивите й очи пленяваха по-силно с всеки

изминал ден. Лицето й излъчваше интелигентност и чувство за хумор,

все неща, които липсваха на Джесамин, или поне не ги показваше.

Джем се спря пред вратата на госпожица Джесамин и почука на нея.

Когато никой не му отговори, той сви рамене, наведе се надолу и остави

купчина тъмен плат — униформата — пред вратата.

— Тя никога няма да облече това — с усмивка отбеляза Теса.

Джем се изправи.

— Не съм приемал да я натикам в дрехите, приех да ги доставя.

Той отново тръгна по коридора, а Теса вървеше до него.

— Не знам как Шарлот издържа да говори толкова често с брат

Енох. Той ме ужасява — каза тя.

— О, не знам. Предпочитам да мисля, че, когато са си в къщи,

Мълчаливите братя приличат на нас. Радват се на грубите си шеги в

Града на тишината и си правят препечени сандвичи с кашкавал.

— Мисля, че играят на шарада* — иронично подметна Теса, — за да

се възползват от преимуществата на природните си таланти.

* Шарада — салонна игра, чиято цел е да се отгатне отделна дума

или съчетание от думи. — Бел. Прев.

Джем избухна в смях и после те стигнаха до ъгъла и изчезнаха от

погледа й. Софи се облегна върху рамката на вратата. Помисли си, че

никога не бе успяла да накара Джем да се разсмее така; помисли си, че

никой не би могъл да го направи, никой, с изключение на Уил. Трябва да

познаваш много добре някого, за да го накараш да се смее така. Обичаше

го от толкова много време, помисли си тя. Как бе възможно да го познава

толкова малко.

С въздишка на примирение тя се приготви да напусне укритието

си, когато вратата на стаята на госпожица Джесамин се отвори и

обитателката й се появи на прага. Софи се отдръпна в полумрака.

Госпожица Джесамин бе облечена в дълга виолетова пътническа

пелерина, скриваща по-голямата част от тялото й — от гърлото до

пръстите на краката й. Косата й бе вдигната и стегната на тила, в едната

си ръка носеше мъжка шапка. Софи замръзна от изненада, когато

Джесамин погледна надолу, видя униформата в краката си изкриви лице.

После бързо я ритна към стаята, показвай на Софи крак, който по всичко

изглежда бе обут в мъжка обувка — и безшумно затвори вратата зад

себе си. Хвърли поглед нагоре и надолу по коридора, сложи шапката на

главата си, свря брадичка в пелерината и се измъкна навън, оставяйки

Софи да се взира озадачено след нея.

3

Неоправдано убийство

Приятели те бяха в безгрижни младини.

Уви! Пострада дружбата от грозни клевети.

А верността я има само на небето.

Животът е трънлив и празна младостта.

Това, да се смразиш с човек, от теб обичан,

е истински апотеоз на лудостта.

Самюъл Тейлър Колридж, "Кристабел"

На следващия ден след закуска Шарлот разпореди на Теса и Софи

да се върнат в стаите си, да облекат новополучените си униформи и да

отидат при Джем в залата за тренировки, където трябваше да чакат

братята Лайтууд. Джесамин не бе дошла за закуска, оправдавайки се с

главоболие, както и Уил, за когото не се знаеше къде е. Теса подозираше,

че се бе скрил, за да не му се налага да бъде любезен с Гейбриъл Лайтууд