Принц с часовников механизъм

би съзнавал, дори и днес, в този час" , въпреки щастието си, „ че ще ви

донесе нещастие, ще ви донесе скръб и разкаяние, ще ви накара да

страдате, ще ви опозори и ще ви увлече надолу заедно със себе си…"*

* "Повест за два града* Чарлз Дикенс, превод Димитър Стефанов. —

Бел. Прев.

Една цепеница се срути в камината и нагоре полетя дъжд от искри,

който ги стресна и накара Уил да замълчи; сърцето на Теса подскочи и тя

откъсна поглед от него. Глупачка, ядосано си каза. Как може да си такава

глупачка. Спомни си как се бе отнесъл той с нея, думите, които й бе

казал, а сега бе допуснала коленете й да омекнат само от един ред на

Дикенс.

— Много добре — каза тя. — Научил си наизуст доста голям откъс.

Много впечатляващо.

Уил дръпна настрани яката на ризата си, разкривайки изящната

извивка на ключиците си. В следващата минута тя осъзна, че й показва

един белег, голям десетина сантиметра, недалеч от сърцето му.

— Мнемозина — каза. — Руната на паметта. Тя е неизтриваема.

Теса бързо отклони поглед.

— Късно е. Трябва да си лягам. Изморена съм — мина покрай него

и тръгна към вратата. Чудеше се дали го е наранила, но след това

прогони тази мисъл от съзнанието си. Това бе Уил; независимо дали бе

непостоянен и с променливи настроения, или очарователен, когато бе в

добро разположение на духа, той бе отрова за нея. За всекиго.

— " Ватек"* — каза той, смъквайки се от масата.

* Готически роман от Уилям Бекфорд (1760-1844). — Бел. Прев.

Тя се спря на вратата, осъзнавайки, че стиска здраво Колридж, но

след това реши все пак да вземе книгата със себе си. Щеше да си доставя

по малко удоволствие след Кодекса .

— Какво беше това?

— „ Ватек” — повтори той отново. — От Уилям Бекфорд. Щом

„ Отранто” ти харесва — всъщност, помисли си тя, не си бе признавала,

че й харесва, — мисля, че ще ти достави удоволствие.

— О — каза тя. — Добре. Благодаря. Ще го запомня.

Той не отвърна нищо; все още стоеше там, където го бе оставила,

близо до масата. Гледаше към пода, тъмната му коса закриваше лицето

му. Сърцето й поомекна и преди да успее да се спре, каза:

— И лека нощ, Уил.

Той вдигна поглед.

— Лека нощ, Теса — отново изглеждаше тъжен, но не толкова

мрачен, колкото преди. Протегна ръка, за да погали Чърч, който бе спал

по време на целия разговор и шума от падането на цепеницата в

камината и сега продължаваше да лежи изтегнат върху стелажа с книги,

с лапи във въздуха.

— Уил… — започна Теса, но бе твърде късно. Чърч нададе вой,

събуждайки се от докосването на Уил, и се хвърли към него, оголил

нокти. Уил започна да ругае. Теса излезе, без да може да скрие усмивката,

появила се на лицето й.

4

Пътуването

„Приятелството е една мисъл в две тела.“

Мен Дзъ

С вик на възмущение Шарлот захвърли листа върху бюрото си.

— Алойзиъс Старкуедър е най-големият инат, лицемер, дегенерат

и… — тя млъкна, като се опитваше да запази самообладание. Теса не бе

виждала досега устните на Шарлот така неотстъпчиво стиснати.

— Имаш ли нужда от речник? — осведоми се Уил. Той се бе

изтегнал в едно кресло, недалеч от камината в приемната, и бе вдигнал

краката си върху канапето. Обувките му бяха покрити със засъхнала кал,

която се бе посипала и върху канапето. Обикновено в такива случаи

Шарлот го наказваше, но писмото, което бе получила от Алойзиъс тази

сутрин и заради което ги бе събрала в гостната, очевидно бе погълнало

цялото й внимание. — Защото май не ти достигат думи.

— Наистина ли е дегенерат? — спокойно попита Джем от другото

кресло. — Имам предвид, че това ексцентрично старче е почти на

осемдесет, може просто да е мръднал.

— Не знам — отвърна Уил. — Но вероятно ще се учудиш какви

номера могат да ти погодят старите приятелчета в "Дяволската кръчма".

— Абсолютно никой, когото ти познаваш, Уил, не е в състояние да

ни изненада — каза Джесамин, която лежеше върху шезлонга с мокра

кърпа на челото. Главоболието още не й бе минало.

— Скъпа — с безпокойство каза Хенри, приближавайки се към

бюрото, където седеше жена му. — Добре ли си? Имаш някакви леки

петна.

Той не грешеше. По лицето и шията на Шарлот бяха избили

червени петна.

— Мисля, че е очарователно — каза Уил. — Чух, че този сезон

десените на точки отново са на мода.

Хенри обезпокоено потупа Шарлот по рамото.

— Искаш ли студена кърпа? Какво да направя, да ти стане по-

добре?

— Какво ще кажеш да отскочиш до Йоркшир и да отсечеш главата

на този дърт козел? — войнствено изрече Шарлот.

— Да не би да искаш още повече да влошиш отношенията с Клейва?

— попита Хенри. — Знаеш, че не проявяват разбиране към

обезглавявания и неща от сорта.

— О, боже! — отчаяно рече Шарлот. — Аз съм виновна за всичко. Не

знам защо си помислих, че мога да го предразположа. Той е просто

кошмарен.

— Какво всъщност ти казва? — попита Уил. — В писмото имам