Принц с часовников механизъм

— Само си помисли каква атракция ще бъде това за туристите —

отвърна Теса и видя как Джем навежда глава, за да скрие усмивката,

появила се върху устните му. — Както и да е. Искам да отида и ще отида.

Кога тръгваме?

Уил завъртя очи, а Джем все още се усмихваше.

— Утре рано сутринта. Така ще пристигнем, преди да се е

стъмнило.

— Ще изпратя съобщение на Алойзиъс да ви очаква — каза

Шарлот, грабвайки писалката си. После замълча и ги изгледа. — Дали

идеята изобщо е добра? Не съм сигурна.

Теса я погледна разтревожено. Да вижда Шарлот такава,

съмняваща се в инстинктите си, я караше да мрази Бенедикт Лайтууд и

свитата му много повече, отколкото някога си бе представяла.

Хенри се приближи и нежно сложи ръка на рамото на жена си.

— Единствената алтернатива е да не се прави нищо, скъпа Шарлот

— каза той. — А ако не правим нищо, поне така мисля аз, едва ли ще

постигнем нещо. Пък и какво повече би могло да се обърка?

— О, в името на Ангела, как можа да го кажеш — отвърна Шарлот

разпалено, а после се наведе над хартията и започна да пише.

Този следобед трябваше да се проведе втората тренировка на Теса

и Софи с братята Лайтууд. След като облече униформата си. Теса излезе

от стаята си и се срещна със Софи, която я чакаше в коридора. Тя също бе

облечена в униформата си, косата й бе вдигната нагоре и стегната в кок,

а лицето й бе мрачно.

— Софи, какво има? — попита я Теса, изравнявайки крачка с нея. —

Имаш доста умърлушен вид.

— Е, щом искате да знаете… — Софи сниши глас. — Свързано е с

Бриджет.

— С Бриджет ли? — ирландското момиче бе почти невидимо в

кухнята, за разлика от Сирил, който се разхождаше из цялата къща и

изпълняваше поръчки, както и Софи. Последно я бе видяла, възседнала

Гейбриъл Лайтууд, с нож, насочен към него. Споменът за това бе толкова

приятен, че тя задържа за момент картината в съзнанието си.

— Какво е направила?

— Ами това, че… — Софи въздъхна шумно. — Тя не е много

приятелски настроена. Агата ми беше приятелка, но Бриджет… е,

говорим си, както си говорят обикновено слугите, знаете, но Бриджет

някак няма много желание… Сирил е много мил, но Бриджет си седи сама

в кухнята и си пее тези ужасни ирландски балади. Обзалагам се, че и сега

пее някоя от тях.

Минаваха недалеч от вратата на миялната, помещението до

кухнята, където миеха съдовете; Софи направи жест на Теса да я

последва, двете се приближиха крадешком и надникнаха вътре.

Миялната бе доста просторна и имаше врати, които водеха към кухнята

и към килера. Бюфетът бе пълен с храната, приготвена за вечеря — риба

и зеленчуци, почистени и приготвени. Бриджет стоеше до умивалника

червената й коса стърчеше в безпорядък, накъдрена от влагата. И пееше.

Софи имаше пълно право. Гласът й, който се извисяваше над шума на

водата, бе висок и мелодичен.

Баща й я изпрати надолу по стълбата.

Майка й разреса косата й, жълтата.

Сестра и Ан към кръста я поведе;

със стон на кон качи я брат й Джон.

Преди да си отидеш, ти се наведи и мен,

тук ниско долу, целуни!

Тя се наведе за сестринска целувка,

дълбоко Джон в сърцето я прободе

с нож по-остър от стрела,

за жалост не пропусна той целта.

Лицето на Нат се мярна пред очите й и тя потрепери. Софи, която

гледаше настрани, изглежда не забеляза нищо.

— Пее все за такива неща — прошепна тя. — Убийства и измени,

кръв и болка. Ужасно е!

Гласът на Софи покри и заглуши края на песента. Бриджет бе

започнала да бърше чиниите и започна нова балада, още по-тягостна от

първата.

Защо от меча ти капе кръв?

О, Едуард! Приятелю озлочестен!

Защо от меча ти капе кръв?

О, Едуард! Защо си тъй опечален?

— Стига толкова. — Софи се обърна и бързо тръгна по коридора.

Теса я последва. — Разбирате какво имам предвид, нали? Тя не е съвсем

добре, ужасно е да живее в една стая с нея. Не обелва и дума сутрин или

вечер, само пъшка.

— Ти живееш в една стая с нея, така ли? — изненада се Теса. — Но в

Института има толкова много стаи?!

— За гостуващите ловци на сенки — отвърна Софи. — Не за

слугите. — Каза го така, сякаш и през ум не би й минало да попита или да

се оплаче от факта, че десетки огромни стаи стояха празни, а тя трябва

да живее в една стая с Бриджет, която пее кръвожадни балади.

— Ще говоря с Шарлот… — започна Теса.

— О, не. Моля, не го правете — бяха стигнали до вратата на залата

за тренировки. Софи се обърна към нея, истински разстроена. — Не

искам да си помисли, че се оплаквам от другите слуги. Наистина не

искам, госпожице Теса.

Теса започна да я успокоява, че няма да каже на Шарлот, ако тя

наистина държи на това, когато чу гласове откъм другата страна на

вратата. Направи знак на Софи да запази тишина, наведе се и се заслуша.

Беше повече от очевидно, че са гласовете на братята Лайтууд. Тя