Принц с часовников механизъм

Теса потръпна при мисълта да живее тук, далеч от всичко.

Джем, който забеляза потреперването й, се усмихна настрани.

— Градско момиче.

Теса се засмя.

— Мислех си колко ли е странно да израснеш в място това, толкова

далеч от хората.

— Там, където съм израснал, не бе много по-различно от тук —

неочаквано каза Уил. — Не е толкова самотно, колкото си мислите. На

село, можете да сте сигурни, хората често си ходят на гости. Трябва да

прекосят по-големи разстояния, отколкото в Лондон. Но когато веднъж

пристигнат, остават за по-дълго. Защо да пътувате толкова надалеч и

след това да останете само за една или две нощи? Често имахме гости,

които оставаха със седмици.

Теса изненадано го погледна. Бе толкова рядко явление той да

заговори за нещо, свързано с живота му по-рано, че тя понякога си

мислеше за него като за човек, който изобщо нямаше минало. Джем също

бе изненадан, но се опомни по-бързо.

— Споделям мнението на Теса. Никога не съм живял на друго

място, освен в град. Не знам как изобщо бих могъл да заспя през нощта,

ако не знам, че съм заобиколен от хиляди други спящи и сънуващи души.

— И да усещаш навсякъде как всеки диша във врата на другия —

парира Уил. — Когато за първи път пристигнах в Лондон, ужасно бързо

се изморявах от това, че съм обграден от толкова много хора в началото

ми бе много трудно да не се нахвърля на първия срещнат и да не

извърша някакво насилие над него.

— Някой би казал, че все още имаш същия проблем — каза Теса, но

Уил само се засмя, отсечен, едва ли не изненадан звук, който издаваше

колко се забавлява. След това спря и се загледа напред към имението.

Джем подсвирна, когато Теса разбра защо можеше да вижда само

върховете на комините пред тях Имението бе построено в центъра на

дълбока падина в подножието на три хълма; полегатите им склонове се

извисяваха над него и го обграждаха като в длан. Теса, Джем и Уил бяха

застанали на върха на единия от хълмовете и гледаха надолу към него.

Самата сграда бе огромна и импозантна сива грамада, създаваща

впечатлението, че е там от столетия. Широк обиколен път криволичеше

до огромната входна врата. Нищо не подсказваше, че мястото е

изоставено или занемарено — около пътя или пътеките, водещи към

постройките в двора, не растяха бурени и нито едно от стъклата на

прозорците не бе счупено.

— Някой живее тук — каза Джем, сякаш отгатвайки мислите на

Теса. Той започна да се спуска надолу по хълма. Тревата тук бе по-висока

и се полюшваше на височината на кръста му. — Може би ако…

Той не довърши, тъй като чу трополене на колела; за момент Теса

помисли, че кочияшът бе подкарал каретата след тях, но не, това бе

друга, съвсем различна от тяхната и по-голяма. Масивната карета зави

към вратата и се отправи към имението. Джем бързо се приведе в

тревата, а Уил и Теса се свиха до него. Те наблюдаваха как тя спря пред

имението и кочияшът скочи долу, за да отвори вратата.

Някакво младо момиче — може би на четиринайсет или петнайсет,

предположи Теса — слезе от каретата. Не бе достатъчно голяма, за да

носи косата си вдигната нагоре и тя се развяваше около главата й като

черна коприна. Бе облечена в синя рокля, проста, но модерна. Кимна към

кочияша и после, когато тръгна към стъпалата на имението, внезапно

спря и погледна към тях тримата, сякаш ги виждаше, но Теса бе сигурна,

че тревата ги скрива.

Разстоянието бе твърде голямо, за да може Теса да различи

чертите й. Виждаше само бледия овал на лицето й под тъмната коса.

Точно щеше да попита Джем дали не носи далекоглед със себе си, когато

Уил издаде звук, какъвто никога не бе чувала някой да издава —

болезнено и ужасяващо ахване, сякаш някой му бе изкарал въздуха със

страховит удар.

Но това не бе просто ахване, осъзна тя. Това бе дума. И не просто

дума, а име. И не какво да е име, а име, което тя бе чувала Уил да

произнася и преди:

— Сесили.

6

Заключен в мълчание

В човешкото сърце съкровища са скрити -

във тайна обградени, с тишина покрити.

Надежди и забави, мисли и мечти -

магията им ще умре, ако разкрити бъдат те.

Шарлот Бронте, "Вечерна разтуха"

Вратата на огромната къща се отвори и момичето изчезна вътре.

Каретата изтрополи в посока на сайванта, докато Уил се изправяше на

крака, олюлявайки се. Имаше болнавосив цвят, като пепелта на угаснал

огън. — Сесили — повтори още веднъж. В гласа му се долавяше изненада

и ужас.

— Коя, по дяволите, е Сесили? — надигна се Теса, изтупвайки от

роклята си тревата и магарешките тръни. — Уил…

Джем се приближи до Уил и сложи ръка върху рамото му.

— Уил, трябва да ни кажеш. Имаш вид на човек, видял призрак.

Уил пое дълбоко въздух и отвърна:

— Сесили.

— Вече го каза — отвърна Теса. Усети остротата в гласа си и се

постара да я смекчи. Не бе особено любезно да говори така на някого,

който е толкова разстроен, че само се взира напред и току повтаря

"Сесили".

Но това едва ли имаше някакво значение. Изглежда, Уил не я бе

чул.

— Сестра ми — каза той. — Сесили. Беше… за бога, беше на девет,