Принц с часовников механизъм

долноземците. Теса почувства, че й е горещо и започва да й прилошава,

очите й горяха.

Обърна се кръгом, ръцете й трепереха. Джем и Уил стояха и гледаха

Старкуедър с мълчалив ужас; старият мъж държеше поредния ловен

трофей — глава, приличаща на човешка, сложена върху поставка. Кожата

бе сбръчкана и сива, а костите бяха почти оголени. Кльощави

спираловидни рога се подаваха от върха на черепа.

— Взех това от един магьосник, когото убих край пътя за Лийдс —

каза той. — Няма да повярвате как се съпротивляваше.

Гласът на Старкуедър продължи да дълбае и Теса внезапно

почувства как краката й се подкосяват и тя отплува нанякъде. Изведнъж

настана тъмнина и после усети ръце около себе си и чу гласа на Джем.

— Годеницата ми… никога досега не е виждала трофеи… не понася

кръв… много чувствителна е…

На Теса й се прииска да се отскубне от Джем, да се втурне към

Старкуедър и да удари стария мъж, но знаеше, че ако го направи, ще

унищожи всичко. Тя стисна очи и притисна лице към гърдите на Джем,

вдишвайки миризмата му. Миришеше на сапун и сандалово дърво. После

усети други ръце около себе си, които я откъсваха от Джем. Слугините на

Старкуедър. Чу как той им казва да я заведат горе и да й помогнат да си

легне. Отвори очи и видя разтревоженото лице на Джем, който гледаше

след нея, докато вратата на стаята с трофеите не се затвори.

Теса дълго не можеше да заспи и, когато най-после съня я споходи,

започна да сънува кошмари. Лежеше окована в медното си легло в

къщата на Сестрите на мрака…

През прозореца се процеждаше светлина, подобно на рядка сива

супа. Вратата се отвори и в стаята влезе госпожа Дарк, следвана от

сестра си, която беше без глава, само бялата кост на гръбнака й

стърчеше от якия й нащърбен врат…

— Тука е, хубавката ни принцеса — каза госпожа Дарк, пляскайки с

ръце. — Само си помисли колко ще получим от частите й. По хилядарка за

всяка една от малките й бели ръчички и още хиляда за очите й. Щяхме да

получим още повече, ако бяха сини, разбира се, но нищо не може да се

направи.

Тя се изкиска и леглото започна да се върти, докато Теса пищеше и

се мяташе в тъмнината. Над нея се появиха някакви лица — на

Мортмейн, чиито тесни черти бяха изкривени в усмивка.

— Казват, че цената на хубава жена е по-висока от тая на

рубините — каза той. — А каква ли е цената на магьосница?

— Затвори я в клетка, казвам ти, и я показвай на тълпата срещу

заплащане — каза Нат и внезапно около нея се появиха решетките на

клетка, а той й се смееше отсреща, красивото му лице бе изкривено в

презрителна гримаса. Хенри също бе тук и поклащаше глава.

— Взех я цялата в насипно състояние — каза той, — но не мога да

разбера какво кара сърцето й да бие. Това е доста любопитно, все пак,

нали? — той разтвори ръката си, в нея имаше нещо червено и месесто,

което пулсираше и се свиваше като риба на сухо, която се задъхва без

въздух. — Виж как е разделено на две почти еднакви части…

— Тес — настоятелно прозвуча глас в ухото й. — Тес, бълнуваш.

Събуди се. Събуди се. — Усети върху раменете си ръце, които я

разтърсваха; очите й бяха полупритворени и тя дишаше тежко в

грозната си сива, мъждиво осветена спалня в Института в Йорк.

Завивката бе дръпната над нея, а нощницата й бе омотана около потния

й гръб. Кожата й гореше. Бе видяла Сестрите на мрака, Нат, който й се

присмиваше, Хенри, правещ дисекция на сърцето й.

— Сън ли беше? — каза тя. — Беше толкова истински, като наяве.

Тя замлъкна.

— Уил — прошепна. — Той все още бе с вечерните си дрехи, но те

бяха измачкани, черната му коса бе разбъркана, сякаш си бе легнал, без

да се съблича. Ръцете му все още бяха върху раменете й, топлейки

студената й кожа през плата на нощницата.

— Какво сънува? — попита я той. Гласът му бе спокоен и