Принц с часовников механизъм

когато ги напуснах.

— Сестра ти ли? — изрече Джем и Теса усети как нещо, стегнало

сърцето й, започва да се разхлабва и се наруга за това. Какво значение

имаше дали Сесили бе сестра на Уил или някоя, в която е бил влюбен?

Това нямаше нищо общо с нея.

Уил започна да се спуска надолу по хълма, без да търси пътека,

просто крачейки сред пирена и прещипа. Джем го последва и го хвана за

ръкава.

— Уил, недей…

Уил дръпна ръката си.

— Щом Сесили е тук, тогава и останалата част от семейството ми е

тук. Теса се забърза, за да ги настигне, намръщвайки се от болка, когато

едва не навехна крака си на една ронлива скала.

— Не е възможно, Уил, не е възможно семейството ти да е тук.

Къщата е собственост на Мортмейн. Нали така каза Старкуедър. Показа

ни и документите…

— Знам това — Уил почти крещеше.

— Сесили най-вероятно посещава някого тук…

Уил я погледна невярващо.

— Тук, насред Йоркшир, сама? Това бе нашата карета. Познах я. Под

сайванта няма други карети. Семейството ми е тук. Били са въвлечени

някак в тази проклета история и трябва да ги предпазя.

И той продължи да се спуска надолу по хълма.

— Уил — извика Джем и тръгна след него, дръпвайки го за края на

палтото; Уил се завъртя и го блъсна, но не силно; Теса чу Джем да казва

нещо на Уил за това, че се е държал настрана през всички тези години и

че не трябва да пропилява това сега, после всичко се сля в едно — Уил,

който ругаеше, и Джем, който го дърпаше с всичка сила; Уил, който се

подхлъзна върху мократа трева, и двамата, които се запремятаха

вкопчени един в друг, въртящо се кълбо от ръце и крака, докато не се

блъснаха в огромна скала. Джем бе притиснал Уил към тревата, с лакти,

опрени в гърлото на парабатая му.

— Махни се от мен — изкрещя му Уил. — Ти не разбираш. Твоето

семейство е мъртво.

— Уил — Джем го хвана за ризата и го разтресе. — Разбирам. И ако

не искаш и твоето да е мъртво, ме чуй.

Уил притихна и промълви сподавено:

— Джеймс, не можеш просто… Аз никога не съм…

— Виж! — Джем вдигна ръката си, която вече не стискаше ризата

на Уил и посочи. — Ето там. Виж.

Теса погледна натам и усети как вътрешностите й се вледениха.

Бяха стигнали почти до средата на хълма, намиращ се над имението, и

там, над тях, на билото на хълма като часовой на поста си, стоеше един

автоматон. Тя го разпозна мигновено, въпреки че не приличаше на

автоматоните, които Мортмейн бе изпратил срещу тях. Този бе направен

така, че донякъде да прилича на човек. Беше високо вретеновидно

метално създание, с дълги крака със стави, с извит метален торс и

триони вместо ръце.

Стоеше неподвижно и поради това бе още по-плашещ, със

спокойствието и безмълвието си. Теса дори не можеше да каже дали ги

наблюдава. Изглеждаше, сякаш е обърнат към тях, но въпреки че имаше

глава, автоматонът нямаше лице, само един метален разрез на мястото

на устата, от който стърчаха метални зъби. Съществото нямаше очи.

Тя сподави писъка, надигнал се в гърлото й. Беше автоматон. Бе се

изправяла лице в лице с тях. Уил, опрян на лакътя си, се взираше в

съществото с широко отворени очи.

— В името на Ангела…

— Това нещо ни следеше; сигурен съм в това — тихо и настоятелно

каза Джем. — Стори ми се, че видях отблясък на метал преди малко,

когато бяхме в каретата, но не бях сигурен. Сега вече съм. Ако се втурнеш

надолу по хълма, рискуваш да заведеш нещото право до вратата на

семейството си.

— Разбирам — отвърна Уил. Полуистеричната нотка в гласа му бе

изчезнала. — Няма да се приближавам до къщата. Пусни ме.

Джем се поколеба.

— Кълна се в името на Разиел — през зъби изрече Уил. — А сега ме

пусни.

Джем се отмести и се изправи; Уил скочи на крака, бутайки Джем

встрани, и без да поглежда към Теса, се втурна да бяга, но не към къщата,

а в обратна посока, към механичното създание на билото. Джем се

поколеба за момент, смаян, след това изруга и се втурна след него.

— Джем — извика Теса, но той вече се бе отдалечил на разстояние,

от което не можеше да я чуе, затичан след Уил. Автоматонът бе изчезнал

от полезрението им. Теса извика нещо, неподобаващо за една дама,

вдигна полите на роклята си и се втурна да ги догони.

Не й бе лесно да тича нагоре по мокрия йоркширски хълм, тежките

й поли се закачаха в къпините. Когато на тренировките бе носила бойно

облекло, й бе станало ясно защо мъжете можеха да се движат толкова

бързо и леко с тяхното облекло. Докато платът на роклята, с която бе

облечена сега, тежеше тонове, токовете на обувките й се закачаха в

скалите и корсетът спираше дъхът й.

Стигна върха на хълма точно навреме, за да зърне Джем, далеч

пред себе си, как изчезва между тъмните стъбла на дърветата. Огледа се,

но не можа да види нито пътя, нито каретата на Старкуедър. С

разтуптяно сърце се завтече след Джем.

Горичката се простираше по цялото било на хълма. В момента, в

който Теса влезе в нея, светлината изчезна; дебелите клони на

дърветата се сплитаха над главата й и светлината не можеше да

проникне през тях. Почувства се като Снежанка в гората и докато

безпомощно се оглеждаше наоколо, опитвайки се да се ориентира по

някакъв знак — счупени клони, стъпкани листа — накъде бяха тръгнали