Принц с часовников механизъм

нокти. Кървава драскотина раздираше кокалчетата й, а тя дори не бе

усетила кога я е получила.

Не бяха ръце на дама. Тя си спомни за великолепните розовобели

ръце на Джесамин.

— Джесамин щеше да се ужаси — промърмори тя. — Щеше да ми

каже, че имам ръце на чистачка.

— И какво срамно има в това, за бога? — каза Джем, почиствайки

внимателно изподрасканите й ръце. — Видях, че се втурна след нас и

после се появи онзи автоматон. Ако Джесамин не се е научила досега да

уважава кръвта и земята, никога няма да се научи.

Усети облекчение от докосването на хладната кърпа. Погледна към

Джем, който бе погълнат от заниманието си, миглите му бяха приведени

надолу като сребристи ресни.

— Благодаря — каза тя. — Чудех се дали изобщо съм ви била от

помощ или просто съм ви се пречкала, но благодаря все пак.

Той й се усмихна и слънцето сякаш се показа иззад облаците.

— Обучавахме ви за ситуации като тази, разбираш ли сега?

Тя снижи глас:

— Имаш ли някаква представа какво може да се е случило? Защо

семейството на Уил ще живее в къща, собственост на Мортмейн?

Джем погледна към Уил, който упорито продължаваше да се взира

през прозореца. Вече влизаха в Лондон и от двете им страни започнаха

да се появяват сиви сгради. Погледът, който Джем хвърли към Уил, бе

уморен и изпълнен с любов, като погледа на роднина, и Теса си помисли,

че когато си бе представяла, че са братя, винаги си бе представяла, че

Уил е по-големият, този, който се грижи за другия, а Джем е по-малкият,

но всъщност бе доста по-сложно.

— Не знам — каза той. — Но си мисля, че играта, която е започнал

Мортмейн, не е отскоро. По някакъв начин той знае къде ще ни отведат

нашите проучвания и се подготвя за това, възнамерява да ни разтърси

колкото е възможно по-силно. Иска да ни напомни за себе си и за

могъществото си.

Теса потрепери.

— Нямам ни най-малка представа какво иска от мен, Джем — рече

тя тихо. — Когато ми каза, че ме е създал, това сякаш означаваше, че със

същата лекота може и да ме унищожи.

Топлата ръка на Джем я докосна.

— Никой не е в състояние да те унищожи — каза той меко. — Той

те подценява. Видях как използва клона срещу автоматона.

— Не бе достатъчно. Ако не беше ангелът ми… — Теса попипа

висулката на шията си. — Автоматонът го докосна и отскочи ужасен. И

още нещо, което не разбирам. Той ме е закрилял и преди, помогна ми и

този път, но понякога остава безучастен. Това е като мистерията с

дарбата ми.

— Която, впрочем, не се наложи да използваш, за да се

превъплътиш в Старкуедър. Той и сам нямаше нищо против да ни даде

папката с делото на семейство Шейд.

— Слава богу — отвърна Теса. — Нямаше да ми е особено приятно,

ако трябваше да го направя. Видя ми се доста неприятен и груб. Но ако са

наложи… Тя извади нещо от джоба си и го вдигна; то просветна на

матовата светлина в купето. — Копче — каза тя със задоволство. —

Падна от маншета на ръкава му тази сутрин и аз го взех.

Джем се усмихна.

— Много съобразително, Теса. Можем само да се радваме, че дойде

с нас.

Той прекъсна изречението си, задавен от кашлица. Теса изплашено

го погледна и дори Уил сякаш се пробуди от унинието си и го погледна

изпитателно. Джем се закашля отново, притисна с ръка устата си, но

когато я отдръпна, върху нея нямаше кръв. Теса видя как раменете на

Уил се отпуснаха.

— Имах някаква прашинка в гърлото — увери ги Джем. Не

изглеждаше болен, само много изморен, въпреки че изтощението още

повече подчертаваше фините му черти.

— Пръстенът ти! — внезапно подскочи тя, когато си спомни, че той

все още е на пръста й. Тя сложи копчето обратно в джоба си, след това

свали пръстена на семейство Карстерс от пръста си. — Мислех да ти го

върна — каза тя, слагайки сребърната халка върху дланта си — но съм

забравила…

Той сплете пръсти с нейните. Независимо от асоциациите й за сняг

и сиви небеса, ръката му бе изненадващо топла.

— Всичко е наред — каза той тихо. — Харесва ми начина, по който

ти стои.

Тя усети, че бузите й пламват. Преди да отвърне нещо влакът

изсвири пронизително. Разнесоха се викове, че вече са в Лондон, гара

Кингс Крос. Влакът намали скоростта си, приближавайки перона.

Глъчката се усили и се смеси със звука от спирачките на влака. Джем

каза нещо, но думите му се изгубиха сред шума; сякаш искаше да ги

предупреди за нещо, но Уил вече бе скочил на крака и протягаше ръка

към дръжката на вратата. Отвори я широко и скочи навън. Ако не бе

ловец на сенки, помисли си Теса, щеше да падне и да се нарани, но той се

приземи с лекота. После започна да си проправя път през тълпата от

носачи, пътници, знатни особи, пътуващи на север за уикенда с

обемистите си куфари и ловджийски кучета, вестникарчета, джебчии,

търговци на плодове и зеленчуци с техните колички и останалия поток

от хора на голямата гара.

Джем също се бе изправил и вече протягаше ръка към вратата, но в

този момент се обърна и погледна към Teсa, видя изражението на

лицето й, което ясно показваше, че ако той се втурне след Уил, тя няма да

го последва. Погледна я отново, задържа погледа си върху нея, хлопна

вратата и се тръшна на мястото срещу нея, за да изчака докато влака

спре окончателно.

— Но Уил… — започна тя.