Принц с часовников механизъм

Някой се движеше по коридора. Някакво светлокосо момче,

помисли си тя, озадачена, но след това видя, че е Джесамин, облечена в

мъжки дрехи. Беше с панталони и сакото над жилетката й бе отворено; в

ръката си носеше шапка, а дългата й светла коса бе вдигната на тила. Тя

хвърли поглед зад себе си, бързайки по коридора, сякаш се страхуваше

някой да не идва след нея. Малко след това се скри зад ъгъла и изчезна

от погледа на Теса.

Теса затвори вратата, а мозъкът й заработи бързо. Какво, за бога,

означаваше това? Защо Джесамин бродеше из Института в тази късна

доба, облечена като момче? Теса закачи халата си и си легна в леглото.

Чувстваше се уморена, изтощена, както в нощта, когато бе умряла леля й,

напълно изчерпана емоционално. Когато затвори очи, видя лицето на

Джем, след това лицето на Уил, сложил ръка върху кървящата си устна.

Мислите й за двамата се сляха в съзнанието й, преди да заспи, така че не

бе сигурна дали сънува, че целува единия или другия.

10

Добродетелта на ангелите

Добродетелта на ангелите е нещо, което не може да се изроди;

тяхната слабост е в това, че не могат да се усъвършенстват.

Слабостта на човека е, че може да се изроди; а добродетелта му

е в това, че може да се усъвършенства.

Хасидска поговорка

— Предполагам, че всички вече сте научили — отбеляза Уил,

когато на следващата сутрин се събраха за закуска, — че миналата нощ

бях в свърталище на пушачи на опиум.

Денят бе мрачен. Бе валяло и бе сиво и потискащо. Институтът

сякаш бе захлупен от надвисналото над него оловно небе. Софи влизаше

и излизаше от кухнята, носейки димящи подноси с храна, бледото й лице

изглеждаше дребно и изпито; Джесамин уморено се бе отпуснала над чая

си; Шарлот изглеждаше изтощена и измъчена след нощта, прекарана в

библиотеката; очите на Уил бяха зачервени, а бузата му бе насинена, там,

където го бе ударил Джем. Единствено Хенри, четящ вестник, държейки

го с едната ръка, докато с другата чупеше яйцата си, изглеждаше

енергичен.

Джем привличаше вниманието най-вече с отсъствието си. Когато

се събуди тази сутрин. Теса остана за известно време в блажена забрава

относно това, което се бе случило в нощта, преди да потъне в сън. След

това седна в леглото, изправена като свещ, обзета от ужас, сякаш я бяха

попарили с гореща вода.

Наистина ли бе правила всички тези неща с Джем! Леглото му,

ръцете му, които я прегръщаха, разсипаната дрога. Вдигна ръце и

докосна косата си. Тя се спускаше свободно по раменете й, Джем бе

разплел плитките й. О, боже, помисли си тя. Наистина направих всичко

това; аз бях. Покри с ръце лицето си, усещайки странна смесица от

смущение, безумно щастие, ужас и унижение. Но не можеше да отрече, че

случилото се бе прекрасно по някакъв начин.

Джем сигурно си е помислил, че не е можела да се владее. Не би

било за учудване, ако не иска да я погледне на закуска. Тя самата едва бе

събрала сили да се погледне в огледалото.

— Чухте ли ме? — отново повтори Уил, искрено разочарован от

начина, по който бе прието известието му. — Казах, че съм бил в

свърталище на пушачи на опиум миналата нощ.

Шарлот вдигна глава. Бавно сгъна вестника си, сложи го на масата

до себе си и свали очилата от чипия си нос.

— Не — каза тя. — Тази несъмнено достойна за възхищение част от

дейността ти не ни бе известна до този момент.

— Значи през цялото време си бил там? — с безразличие попита

Джесамин, вземайки си бучка захар от захарница и отхапвайки от нея. —

Пристрастен ли си вече? Казват, че са достатъчни само една или две

дози.

— Не беше точно свърталище на пушачи на опиум — не можа да се

въздържи да не добави Теса. — Искам да кажа, че приличаше повече на

място, където продават вълшебен прах и неща от този сорт.

— Може би не точно свърталище на пушачи на опиум — каза Уил,

— но все пак свърталище. На порока! — допълни той размахвайки пръст

във въздуха, акцентирайки на казаното.

— О, драги мой, нали не става въпрос за тези места, в които се

подвизават ифритите? — въздъхна Шарлот. — Невъзможно е, Уил…

— Точно за тях става въпрос — каза Джем, влизайки в

трапезарията и отпускайки се в стола до Шарлот, възможно най-далеч от

нея, отбеляза Теса, и нещо в гърдите й се сви. Той дори не я погледна. —

На главната улица в Уайтчапъл.

— И защо ти и Теса сте в течение на всичко това? — попита

Джесамин, която сякаш се съживи, дали от захарта, или от очакването да

чуе някоя интересна клюка, или може би и от двете.

— Използвах проследяващо заклинание, за да открия Уил

миналата нощ — каза Джем. — Бях обезпокоен от отсъствието му.

Помислих си, че може би е забравил обратния път към Института.

— Прекалено много се тревожиш — каза Джесамин. — Глупаво е.

— Имаш право. Няма да повторя отново същата грешка — каза

Джем, пресягайки се да си вземе кеджъри*. — Още повече, че се оказа, че

изобщо не е имал нужда от помощта ми.