Принц с часовников механизъм

натъжен вид. Радостта му се бе изпарила. Може би не е трябвало да се

жени за Шарлот, помисли си Теса, настроенията й са променливи като

времето. Може би щеше да е по-щастлив, ако можеше като Архимед да

чертае кръгове в пясъка.

— Защо жените никога не казват това, което мислят? — рече Уил.

Погледът му се насочи към кухнята, където Бриджет разчистваше

остатъците от закуската. Гласът й се понесе скръбно над трапезарията:

Страхувам се, че си отровен, момчето ми,

страхувам се, че си отровен, радост моя и утеха!

Да, отровен съм; оправи ми, майко, леглото,

че ме боли сърцето и искам да полегна.

— Кълна се, че тази жена с била мародер и е продавала трагически

балади край „Седемте циферблата"* — каза Уил. — И ми се иска да не пее

за отравяне точно след като сме се нахранили — хвърли той кос поглед

към Теса. — Не трябва ли да тръгваш, за да си облечеш униформата?

Няма ли да имате тренировка с онези откачалки, братята Лайтууд, тази

сутрин?

* Известно кръстовище в Западен Лондон, на което се пресичат

седем улици. В центъра му се издига колона с шест циферблата на

слънчеви часовници, а колоната служи за стрелка на седмия циферблат.

— Бел. Прев.

— Ще имаме, но не е необходимо да се преобличам. Днес ще се

упражняваме в хвърляне на ножове — каза Теса, изненадана, че е в

състояние да води този спокоен и благовъзпитан диалог с него, след

събитията миналата нощ. Носната кърпичка на Сирил с кръвта на Уил по

нея все още бе в чекмеджето с дрехите й; тя си спомни топлината на

устните му върху пръстите си и отмести поглед.

— Какъв късмет, че съм толкова добър в хвърлянето на ножове —

изправи се Уил и протегна ръка към нея. — Да вървим; ще побъркам

Гидеон и Гейбриъл, като дойда да гледам тренировката, а тази сутрин

имам право да се възнаградя.

Уил се оказа прав. Присъствието му на тренировката вбеси

Гейбриъл, докато Гидеон прие натрапничеството му с типичното за него

спокойствие, с което се отнасяше към всичко. Уил седна на ниската

дървена пейка до една от стените, ядейки ябълка, бе опънал дългите си

крака напред и от време на време се провикваше, за да даде някакъв

съвет, който Гидеон игнорираше, а Гейбриъл приемаше като удар в

гърдите.

— Налага ли се той да присъства? — промърмори Гейбриъл към

Теса, когато за втори път едва не изпусна ножа, докато й го подаваше.

После сложи ръка върху рамото й, показвайки й мишената, в която

трябваше да се цели — черна окръжност, начертана върху стената. Теса

си помисли, че Гейбриъл би се зарадвал целта да е Уил. — Защо не му

кажеш да си върви?

— А защо да го правя? — основателно го попита тя. — Уил ми е

приятел, а ти си някой, когото дори не харесвам особено.

После хвърли ножа. Той се заби около метър встрани от целта,

ниско в стената, недалеч от пода.

— Не балансира добре ножа. И какво имаш предвид, като казваш,

че не ме харесваш? — попита Гейбриъл, подавайки й почти автоматично

друг нож, но в погледа му се четеше недоумение.

— Ами това — отвърна Теса, — че се държиш с неприязън към мен.

Всъщност се държиш с неприязън към всички нас.

— Не е така — отвърна Гейбриъл и посочи към Уил. — Мразя само

него.

— Не може да бъде — каза Уил и отново отхапа от ябълката си. —

Сигурно е така, защото изглеждам по-добре от теб.

— Млъкнете и двамата — извика Гидеон от другия край на залата.

— Трябва да работим, а не да се джавкаме за някакви дреболии в

миналото.

— Дреболии ли? — изръмжа Гейбриъл. — Той ми счупи ръката.

Уил отново отхапа от ябълката.

— Просто не мога да повярвам, че все още ми се сърдиш за това.

Теса хвърли ножа. Този път с по-голям успех. Той се заби във

вътрешността на кръга, въпреки че не уцели точно центъра. Гейбриъл се

огледа за друг нож и когато не видя такъв, изсумтя ядосано:

— Когато ние поемем ръководството на Института — каза той

достатъчно високо, за да го чуе и Уил, — тази тренировъчна зала ще

бъде оборудвана значително по-добре.

Теса го погледна гневно.

— Не е за учудване, че не те харесвам, нали?

Красивото лице на Гейбриъл се изкриви в презрителна гримаса.

— Не разбирам какво общо има това с теб, малка магьоснице; този

Институт не е твой дом. Ти не си част от него. Можеш да бъдеш сигурна,

че ако го управляваше моето семейство, ти нямаше да си тук; щяхме да

намерим по-добро приложение за… таланта ти. Нещо, което да те

направи богата. Щеше да живееш, където си поискаш. Колкото до

Шарлот, тя може да управлява Института в Йорк, където вредата от нея

ще е значително по-малка.

Уил се изправи, забравил за ябълката. Гидеон и Софи бяха

прекъснали упражненията си и ги гледаха, Гидеон — напрегнато, а Софи

— с широко отворени очи.

— Ако не си забелязал — каза Уил, — Институтът в Йорк си има

ръководител.

— Алойзиъс Старкуедър е изкуфял старик — пренебрежително