Принц с часовников механизъм

махна с ръка към него Гейбриъл. — При това няма наследници, които да

иска Консулът да уреди на поста му. След историята с неговата внучка,

синът му и снаха му си събраха нещата и заминаха за Идрис. И за нищо на

света няма да се върнат отново тук.

— Каква е тази история с внучката му? — попита Теса и в

съзнанието й изникна портретът на болнавото малко момиче над

стълбите в Института в Йорк.

— Доживяла е едва до десетгодишна възраст — каза Гейбриъл. —

Казват, че не била особено здрава и когато за първи път й поставили

знаците, може би не е била подготвена за това — откачила, превърнала

се в Бездушна и предала богу дух. Шокът убил жената на Старкуедър,

която вече била на възраст, и прогонила децата му в Идрис. Няма да е

проблем Шарлот да заеме мястото му. Консулът трябва да разбере, че

вече не го бива — твърде вкопчен е в старото.

Теса недоверчиво погледна към Гейбриъл. Докато разказваше

историята на семейство Старкуедър, гласът му бе хладен и отчужден,

сякаш разказваше някаква приказка. Самата тя нямаше никакво желание

да съжалява стария мъж с лукавите очи и кървавата стая, пълна с трофеи

на убити долноземци, но все пак го съжаляваше. Опита се да прогони

Старкуедър от съзнанието си.

— Шарлот ръководи този Институт — каза тя. — И баща ти няма

да й го отнеме.

— Тя заслужава Институтът да й бъде отнет.

Уил хвърли огризката от ябълката във въздуха, измъкна един нож

от колана си и го запрати след нея. Ножът и огризката се понесоха през

залата и за всеобщо изумление се забиха в стената почти до главата на

Гейбриъл. Ножът бе пронизал огризката и се бе забил в дървото.

— Ако повториш още веднъж тези думи — каза Уил, — ще направя

така, че дневната светлина ще ти се види черна.

Лицето на Гейбриъл се раздвижи и той отвори уста:

— Не знаеш какво говориш…

Гидеон направи крачка напред, опитвайки се да го предупреди с

всяка фибра на тялото си.

— Гейбриъл…

Но брат му не му обърна внимание.

— Не знаете и какво е причинил бащата на вашата безценна

Шарлот на моя, нали? Аз самият научих едва преди няколко дни. Баща

ми не издържа и най-после ни каза. Винаги преди това е защитавал

семейство Феърчайлд.

— Твоят баща? — в гласа на Уил се прокраднаха скептични нотки.

— Защитавал семейство Феърчайлд?

— Защитавал е и нас, разбира се — думите на Гейбриъл се

запрепъваха една в друга. — Братът на майка ми, моят чичо Сайлас, бил

един от най-близките приятели на Гранвил Феърчайлд. След това чичо

Сайлас нарушил закона — било нещо съвсем незначително и дребно. Но

Феърчайлд научил. Интересувал се само от Закона, приятелството и

лоялността нямали никакво значение за него. Така че веднага докладвал

на Клейва. — Гейбриъл извиси глас: — Чичо ми се самоубил от срам, а

майка ми умряла от мъка. Семейство Феърчайлд не се интересуват от

никого, освен от самите себе си и от Закона!

За момент в стаята се възцари тишина; дори Уил бе онемял, сякаш

го бяха хванали натясно. Теса бе тази, която се обади:

— Но за това е виновен бащата на Шарлот, а не самата Шарлот.

Гейбриъл бе пребледнял от ярост, зелените му очи горяха върху

бледото му лице.

— Вие не можете да разберете това — ожесточено каза той. — Вие

не сте ловец на сенки. Ние имаме чест. Семейна чест. Гранвил Феърчайлд

е искал Институтът да бъде управляван от дъщеря му и Консулът е

направил така, че това да стане възможно. Но независимо че Феърчайлд

е мъртъв, не можем да омаловажаваме това. Бил е мразен, толкова

мразен, че никой не е искал да се ожени за Шарлот, затова подкупил

семейство Брануел с това, че Хенри ще го замести на поста му. Всички го

знаят. Всички знаят, че той не я обича. И как би могъл…

Чу се пукот, сякаш бе гръмнала пушка и Гейбриъл млъкна. Софи го

бе зашлевила през лицето. Бледата му кожа пламна. Софи се бе

вторачила в него, дишайки тежко, отражението на лицето й говореше, че

не можеше да повярва какво е направила.

Мускулите на ръцете му се стегнаха, но той не помръдна. Не би

могъл, помисли си Теса. Не би могъл да удари момиче, момиче, което

дори не е ловец на сенки или долноземка, а просто мунданка. Той

погледна към брат си, но Гидеон срещна погледа му и бавно поклати

глава, без да дава израз на чувствата си; Гейбриъл издаде задавен стон,

завъртя се на пета и с широки крачки се отправи към изхода на залата.

— Софи — възкликна Теса и протегна ръце към нея. — Добре ли

си? Софи гледаше ужасено към Гидеон.

— Толкова съжалявам, сър — каза тя. — Нищо не може да ме

извини. Не знам какво ми стана, аз…

— Ударът си го биваше — спокойно отвърна Гидеон. — Виждам, че

сте внимавали по време на тренировките.

Уил се размърда върху пейката, сините му очи гледаха живо и

любопитно.

— Вярно ли е това? — попита. — Историята, която току-що ни

разказа Гейбриъл.

Гидеон сви рамене.

— Гейбриъл боготвори баща ни — каза той. — Всичко, което

Бенедикт каже, за него е като присъда от най-висша инстанция. Знаех, че

чичо ни се е самоубил, но не знаех при какви обстоятелства, преди деня,

в който за първи път се върнахме след тренировка с вас. Баща ми ни

попита как мислим, че се управлява Институтът, и аз му отговорих, че

всичко изглежда съвсем добре и че не намирам особени разлики с