Теса имаше за задача да изчете вестникарските статии и да отбележи всичко, свързано с Мортмейн и корабната му компания; погледът й вече бе започнал да се премрежва, а думите танцуваха по страниците. Почувства облекчение, когато Джесамин наруши мълчанието, блъсна встрани книгата, която четеше — "За движещите сили на магията", — и каза:
— Шарлот, мисля, че само си губим времето.
Шарлот вдигна очи, в които се четеше обида.
— Джесамин, не е необходимо да продължаваш, щом като не желаеш. Искам само да кажа, че се съмнявам някой от нас да е очаквал да ни помогнеш, и че, ако си толкова неспособна да се съсредоточиш, няма как да ти помогна, въпреки че не мога да не се запитам дали изобщо знаеш какво точно търсиш. В състояние ли си изобщо да кажеш кое заклинание е за обвързване и кое за призоваване, ако ги сложа пред теб?
Теса бе озадачена. Шарлот рядко си позволяваше да е толкова остра към някого от тях.
—
— Не, не искаш — Уил разгърна някакъв пергамент, толкова стар, че изпука, и измери с поглед черния символ върху страницата. — Искаш братът на Теса да бъде заловен и наказан, за да продължиш да си мислиш, че е влюбен в теб, което всъщност не е вярно.
Джесамин пламна.
— Не го искам. Тоест, не го исках. Тоест... ъъъ! Шарлот, Уил се заяжда с мен.
— Слънцето изгрява от изток — каза Джем, без да се обръща към никого конкретно.
— Не искам да бъда изхвърлена от Института, ако не успеем да намерим Магистъра — продължи Джесамин. — Толкова ли е трудно за разбиране.
— Не ти ще бъдеш изхвърлена от Института, а Шарлот. Сигурен съм, че Лайтууд ще искат ти да останеш. Бенедикт има двама синове за женене. Вероятно си очарована — каза Уил.
Джесамин направи физиономия.
— Те са ловци на сенки. Сякаш искам да се омъжа за такъв.
— Джесамин, ти също
Преди Джесамин да отвърне, вратата на библиотеката се отвори и вътре влезе Софи, свеждайки покритата си с бяло боне глава. Тя тихо прошепна нещо на Шарлот, която се изправи.
— Брат Енох е тук — каза тя. — Трябва да говоря с него. Уил, Джесамин, опитайте се да не се избиете, докато ме няма. Хенри, би ли могъл...
Гласът й внезапно заглъхна. Хенри бе вперил поглед надолу към книгата пред себе — трактата на Ал Джазари*
В момента, в който вратата се затвори зад нея, Джесамин хвърли отровен поглед към Уил.
— Ако смяташ, че ми липсва опит, за да помагам, какво в такъв случай прави
Уил се облегна назад и произнесе в унес:
— "Аз съм побъркан само при северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка”*.
— Джесамин, Теса любезно предложи да помогне, а в момента се нуждаем от всяко око — строго каза Джем. — Уил, не цитирай
Джем се покашля.
— ХЕНРИ.
Хенри вдигна поглед, премигвайки.
— Да, скъпа? — той отново премигна, оглеждайки се. — Къде е Шарлот?
— Излезе, за да говори с Мълчаливите братя — каза Джем, който не изглеждаше ядосан от това, че Хенри го бе объркал с жена си. — Всъщност, страхувам се... че в известна степен съм съгласен с Джесамин.
— Слънцето залязва на запад — отвърна Уил, който очевидно бе чул предишния коментар на Джем.
— Но защо? — възкликна Теса. — Не можем да се откажем точно сега. Това би означавало да предадем Института на този ужасен Бенедикт Лайтууд.
— Ни най-малко не предлагам да не правим нищо, много добре разбирате това. Само че през цялото време се опитваме да разшифроваме какво ще
— Знаем миналото на Мортмейн
— Не мисля, че някога е казвал, че ще управлява света — прекъсна го Теса. — Само Британската империя.