Принц с часовников механизъм

— Можете да се обърнете към останалите членове на Клейва, в случай на необходимост, и разбира се, Мълчаливите братя и Железните сестри са на ваше разположение — каза той. — Колкото до разследването, да, ще го осъществите самостоятелно.

— Това не ми харесва — възропта Лилиан Хайсмит. — Превръщате издирването на този луд в състезание за надмощие.

— Значи ли това, че искате да оттеглите подкрепата си за Бенедикт? — попита Консулът. — Искането му за оставка може да бъде оттеглено и тогава няма да е необходимо семейство Брануел да доказват себе си.

Лилиан отвори уста, но срещна погледа на Бенедикт и отново я затвори.

— Освен това изгубихме слугите си — в гласа на Шарлот се усещаше напрежение.

— Ще получите нови слуги съгласно установените правила — каза Консулът. — Сирил, братът на предишния ви слуга Томас, е тръгнал от Бирмингам насам и ще се присъедини към домакинството ви, а Институтът в Дъблин ви отстъпва втория си готвач. И двамата са добре обучени бойци, каквито, впрочем, щяха да станат и вашите.

— Томас и Агата бяха обучени — възрази Хенри.

— Но имате и доста други, които не са — каза Бенедикт. — Не само обучението на госпожица Лавлис е под всякаква критика, но и това на слугинята й Софи, а също и това на долноземката тук — и той посочи към Теса. — Но, ако все пак твърдо сте решили да я направите част от домакинството си, няма да е зле тя и слугинята да бъдат обучени на основните умения за отбрана.

Теса изумено погледна към Джем: „Мен ли има предвид?”

Джем кимна. Изражението му бе мрачно.

— Не мога, ще отсека собствения си крак.

— Ако ще отсичаш нечий крак, отсечи този на Бенедикт — промърмори Уил.

— Всичко ще е наред, Теса. Не е нещо, което да не можеш да направиш — започна Уил, но Бенедикт го прекъсна.

— Всъщност — каза той, — след като вие двамата сте толкова заети да търсите Мортмейн, бих могъл да ви помогна. Предлагам да ви изпратя двамата си сина, Гейбриъл и Гидеон, който тази вечер се връща от Испания, да ги обучат. И двамата са отлични бойци и ще им предадат опита си.

— Татко! — възрази Гейбриъл, който изглеждаше ужасен; още повече, че това не бе нещо, което Бенедикт бе обсъждал с него.

— Можем да обучим слугите си — троснато отвърна Шарлот, но Консулът поклати глава.

— Бенедикт Лайтууд ви прави много щедър подарък. Приемете го.

Лицето на Шарлот пламна. Мина доста време, преди тя да кимне с

глава, благодарейки на Консула. Теса почувства, че й се завива свят. Да бъде обучена? Да се бие, да хвърля ножове и да размахва меч? Една от любимите й героини, Капитола от „Скритата ръка“* можеше да се бие като мъж и се обличаше като мъж. Но това не означаваше, че Теса искаше да е като нея.

* ”Скритата ръка”

— роман на Ема Саутуърт (1819-1899), американска писателка, авторка на сантиментални романи. — Бел. Прев.

— Много добре — рече Консулът. — Заседанието на Съвета се закрива и ще бъде възобновено отново на това място след две седмици. Можете да се оттеглите.

Никой, разбира се, не си тръгна веднага. Настана шумотевица — хората наставаха от местата си и започнаха да говорят помежду си. Шарлот бе останала на мястото си; до нея бе Хенри, който сякаш ужасно искаше да й каже нещо успокоително, но не се сещаше какво, ръката му извършваше колебливи движения около раменете й. Уил гледаше свирепо към Гейбриъл Лайтууд в другия край на стаята, а той му отвръщаше с хладен поглед.

Шарлот бавно се изправи. С ръка върху гърба й, Хенри й шепнеше нещо. Джесамин също се бе изправила и въртеше новия си бял дантелен слънчобран. Хенри й го бе дал в замяна на стария, счупен в битката с автоматоните на Мортмейн. Косата й бе вдигната нагоре в стегнати кичури и падаше на гроздове над ушите й. Теса стана бързо и групичката им се отправи напред по пътеката между местата за сядане. Теса чуваше шепота около себе си, долавяше и откъслечни думи, повтаряни многократно: „Шарлот",„Бенедикт",„никога няма да намери Магистъра", „две седмици", „искане", „Консулът", „Мортмейн", "Анклавът", „оскърбителен"

Шарлот вървеше с изправен гръб, страните й бяха червени, а очите — вперени напред, сякаш не искаше да чува шептенето край себе си. Уил се втурна напред, сякаш искаше да се разправи с всички, но Джем сграбчи парабатая си отзад за палтото. Теса си помисли, че и неговата не бе лесна, нещо като да си собственик на чистокръвна порода куче, което иска да ухапе гостите ти. Ръката ти непрекъснато трябва да е върху нашийника му. Джесамин отново изглеждаше отегчена. Ни най-малко не я интересуваше какво мисли Анклавът за нея или за някой от останалите.