Принц с часовников механизъм

Теса очакваше някакъв саркастичен коментар от страна на Уил, но той гледаше встрани към вратата. Гидеон изглеждаше озадачен, а Джем и тя бяха доволни.

Шарлот се отдръпна от Хенри, изчервявайки се ужасно и оправяйки шапката си, но възхитена.

— Наистина ли, Хенри?

— Разбира се! Жена ми е не просто прекрасна, тя е блестяща и това не може да не й се признае.

— Ако Джесамин бе тук — каза Уил, все още гледайки към вратата — щеше да ви каже да престанете, защото й се повръща от вас.

Усмивката изчезна от лицето на Шарлот.

— Горката Джеси...

Но изражението на Хенри бе необичайно твърдо.

— Не трябваше да прави това, което направи, Лоти. Вината не е твоя. Можем само да се надяваме, че Съветът ще прояви снизхождение — той прочисти гърлото си. — Може ли да не говорим повече за Джесамин днес? Тази вечер ще празнуваме. Институтът е наш.

Шарлот го погледна сияеща, в очите й имаше толкова много любов, че Теса отклони поглед в посока към Института. После премигна. Високо горе върху каменната стена, мярна някакво движение. Някаква завеска се открехна и тя видя едно бледо лице да се взира надолу. Софи, която се озърташе за Гидеон? Не бе сигурна — лицето изчезна също така бързо, както се бе появило.

Теса обърна специално внимание на облеклото си тази вечер, бе избрала една от новите рокли, които й бе купила Шарлот: син сатен и корсет със сърцевидна форма и дълбоко кръгло деколте, върху него бе облякла шемизета от мехлинска дантела. Ръкавите бяха къси и набрани и откриваха дългите й бели ръце, а къдриците й бяха вдигнати нагоре и назад, и в прическата й бяха вплетени тъмносини теменужки. Едва след като Софи внимателно ги прикрепи в косата й, Теса осъзна, че те са с цвета на очите на Уил и внезапно й се прииска да ги махне, но разбира се не го направи, а само благодари на Софи за старанието й и от все сърце я похвали за това колко красива бе станала косата й.

Софи тръгна преди нея, за да помогне на Бриджет в кухнята. Теса почти автоматично седна пред огледалото, за да прехапе устните си и да пощипне бузите си. Имаше нужда от малко цвят, помисли си тя. Бе необичайно бледа. Нефритеният медальон бе скрит в мехлендската дантела, където не можеше да бъде видян; Софи бе погледнала към него, когато Теса се обличаше, но не бе казала нищо. Протегна ръка за ангела с часовников механизъм и го сложи на врата си. Той се намести под медальона, точно между ключиците й, и тиктакането му й подейства успокоително. Не виждаше основание да не ги слага заедно.

Когато излезе в коридора, Джем вече я чакаше. Очите му светнаха, когато я видя, и хвърляйки поглед нагоре и надолу по коридора, той я притегли към себе си и я целуна по устата.

Заповяда си да се потопи в целувката и да се разтвори в него, както преди. Устните му бяха меки и имаха сладък вкус, ръката му, обгърнала шията й, бе силна и нежна. Тя се приближи по-близо до него — искаше да усети ударите на сърцето му.

Той се дръпна назад, останал без дъх.

— Нямах намерение да направя така, че...

Тя се усмихна.

— Мисля, че имаше, Джеймс.

— Не и преди да те видя — каза той. — Възнамерявах само да те попитам мога ли да те съпроводя до трапезарията. Но ти изглеждаш толкова красива — той докосна косата й. — Страхувам се, че толкова много страст може да ти се стори отблъскваща, като дърво през есента, на което са му опадали листата.

— Е, добре — каза тя. — Можеш да ме съпроводиш до трапезарията.

— Благодаря — той прокара пръсти по скулите й. — Помислих си, че ще се събудя тази сутрин и това, че ми каза "да" ще е само сън. Но не е. Нали? — очите му се взираха в лицето й.

Тя поклати глава. Усещаше сълзи в гърлото си и бе доволна, че е с ръкавици, които скриваха раната от изгарянето върху лявата й ръка.

— Съжалявам, че сделката е толкова неизгодна за теб, Теса — рече той. — Във времето, имам предвид. Да се обвържеш с умиращ мъж, когато си само на шестнайсет.

— Ти си само на седемнайсет. Имаме достатъчно време, за да открием лекарство — прошепна тя. — И ще го направим. Ще открием лекарство. Аз ще съм с теб. Завинаги.

— Сега вече вярвам в това — каза той. — Когато две души са като една, те са заедно на щурвала. Роден съм на този свят, за да те обичам, и ще те обичам и в следващия живот, и в този след него.

Тя си помисли за Магнус. Завързани сме със златна верига към този живот и се страхуваме от това, което е отвъд пропастта.

Вече знаеше какво бе имал предвид. Безсмъртието бе дар, но то си имаше цена. За какво ми е да съм безсмъртна, помисли си тя, когато имам само този, този единствен живот. Няма да се преобразя и да се преродя като теб, Джеймс. Няма да те видя в небесата, на пейката при свещената река или в какъвто и да е следващ живот.