Принц с часовников механизъм

— Не, не става въпрос за това, Хенри. Ти. — Шарлот издаде задавен звук, нещо средно между смях и хлипане. — Хенри и аз ще си имаме бебе. Момче. Брат Енох ми каза. Не исках да ви казвам, но.

Думите й бяха заглушени от радостния вик на Хенри, който бе напълно сащисан. Той грабна Шарлот в прегръдките си.

— Скъпа, това е чудесно, това е чудесно.

Софи почти извика и запляска с ръце. Гидеон изглеждаше толкова смутен, сякаш щеше да умре, а Уил и Джем си размениха озадачени усмивки. Теса също не можеше да спре да се усмихва; възторгът на Хенри бе толкова заразителен. Той се понесе във вихрен танц с Шарлот, а след това внезапно спря, ужасен, че танцът би могъл да се отрази зле на бебето, и я сложи да седне върху най-близкия стол.

— Хенри, чувствам се прекрасно и мога да вървя — възмути се Шарлот. — Както и да танцувам.

— Скъпа, ти си в особено положение! Трябва да останеш в леглото в оставащите осем месеца! Малкият Бюфорд.

— Няма да кръстя детето ни Бюфорд. Не ме е грижа, че баща ти се е казвал така, или пък, че това е типично Йоркширско име. — вбесено започна Шарлот, когато на вратата се почука и вътре надникна рошавата глава на Сирил. Той се зазяпа във веселието, разразило се пред очите му, и изрече колебливо:

— Господин Брануел, тук има някой, който иска да се види с всички

вас.

Хенри премигна.

— Някой, който иска да се види с нас ли? Но това е частна вечеря, Сирил. Освен това не чух звъна на камбаната.

— Тя е нефилим — отвърна Сирил. — Казва, че е много важно. Не може да чака.

Хенри и Шарлот изненадано се спогледаха.

— Е, добре тогава — най-после каза Хенри. — Въведи я, но й кажи, че трябва да е кратка.

Сирил изчезна. Шарлот се изправи, приглаждайки роклята си и оправяйки разпиляната си коса.

— Сигурно е леля Калида — каза тя озадачена. — Нямам представа кой друг би могъл да е.

Вратата отново се отвори и Сирил влезе вътре, следван от едно момиче на около петнайсет. Тя бе облечена в черно пътническо наметало и зелена рокля под него. Въпреки че Теса не я бе виждала преди, мигновено разбра коя е — позна я по черната коса, по теменуженото синьо на очите й, по грациозната извивка на бялата й шия, по изящните й черти, по сочните й устни.

Чу Уил, който внезапно и отривисто си пое дъх.

— Здравейте — каза момичето с глас, който прозвуча изненадващо меко и заедно с това изненадващо категорично. — Извинявам се, че наруших вечерята ви, но няма къде другаде да отида. Аз съм Сесили Херондейл. Дойдох, за да се обуча за ловец на сенки.

Следва:

ПРИНЦЕСА С ЧАСОВНИКОВ МЕХАНИЗЪМ

книга трета от поредицата

АДСКИ УСТРОЙСТВА

БЕЛЕЖКА ЗА АНГЛИЯ ОТ ВРЕМЕТО НА ТЕСА

Както и в „Ангел с часовников механизъм” така и в "Принц с часовников механизъм", Лондон е — доколкото съм успяла да го постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестно и позабравено. (Например в Уестминстърското абатство наистина съществува Съкровищница.) Географията на реално съществувалия викториански Лондон е съхранена във възможно най-голяма степен, в някои случаи обаче това не бе възможно.

За тези, които се питат за Института: наистина е имало църква, която се е наричала "Малките вси светии“ изгоряла по време на Големия пожар в Лондон през 1666 г. Тя се е намирала обаче на „Ъпер Темз Стрийт" а не където съм я сложила аз, на „Флийт Стрийт". Тези, които познават Лондон, ще разпознаят местонахождението на Института и острия му връх, както и любимата на вестникари и журналисти църква „Сейнт Брайд", която не е спомената в "Адските устройства", тъй като мястото й е заето от Института. За тези, които се питат за Института в Йорк, ще кажа, че той е разположен в църквата „Света Троица" на Гудрамгейт, църква в Йорк, която все още можете да откриете и разгледате.

Колкото до къщата на Лайтууд в Чезуик, през XVI и XVII век се е смятало, че Чезуик е достатъчно отдалечен от Лондон, за да бъде убежище от градската мръсотия и епидемии, и богатите семейства са имали имения там. Къщата на семейство Лайтууд представлява свободна възстановка на известната вила в Чезуик. Що се отнася до къщата на номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са живеели Алджърнън Чарлз Суинбърн*, Данте Гейбриъл Росети** и Джордж Мередит***, които я наемали съвместно.

* Алджърнън Чарлз Суинбърн (1837-1909) — английски поет,

драматург и критик.

— Бел. Прев.

** Данте Гейбриъл Росети (1828-1882) — английски поет, преводач, илюстратор и живописец. — Бел. Прев.

*** Джордж Мередит(1828-1909)-английски поет и писател.-Бел.

Прев.

Те били част от движението на прерафаелитите и биха оценили по достойнство мотото върху пръстена на Улси — „изкуство заради самото изкуство” или „чисто изкуство”.

За тези, които се питат какво казва Уил на Теса, непосредствено преди да влязат в имението в Чезуик, Сае1ит йепщие е бойният призив на кръстоносците и означава „Небесата най-сетне!“

БОНУС МАТЕРИАЛИ