Принц с часовников механизъм

Майко, татко и моя малка сестричке,

Днес е седемнайсетият ми рожден ден. Знам, че пишейки ви това писмо, нарушавам Закона. Знам, че най-вероятно ще скъсам това писмо, когато го завърша, както правя на всеки свой рожден ден, откакто навърших дванайсет. Но независимо от това го пиша, за да ознаменувам събитието, както някой, който всяка година посещава гроба на любим човек, за да го помене. За да не се превърнем в мъртъвци един за друг.

Чудя се дали когато се събудите тази сутрин, ще си спомните, че на днешния ден преди седемнайсет години ви се е родил син. Чудя се дали си спомняте за мен и дали се опитвате да си представите какъв е животът ми тук, в Института в Лондон. Съмнявам се, че можете да си го представите. Всичко е толкова различно от къщата ни, заобиколена от планини, великолепното ясносиньо небе и безкрайната зеленина. Тук всичко е черно, сиво или кафяво и залезите са обагрени със сажди и кръв.

Чудя се дали се тревожите за мен. Дали не съм самотен или, както мама винаги се тревожеше, дали не ми е студено или дали отново съм излязъл без шапка в дъжда. Тук никой не се безпокои за такива дреболии. Има толкова много неща, които биха могли да ни убият всеки момент, така че това, че си пипнал настинка едва ли има някакво значение.

Чудя се дали сте разбрали, че ви чувах, когато бяхте дошли за мен, когато бях на дванайсет. Скрих се под леглото, за да не чувам как ме викате по име. Но ви чувах. Чувах как мама викаше малкото си момче. Хапех до кръв ръцете си, но не слязох долу, и Шарлот вероятно ви е отпратила. Мислех, че може би ще дойдете отново, но вие не го направихте. Всички Херондейл са толкова упорити.

Спомням си въздишката на облекчение, която се изтръгваше от вас всеки път, когато Съветът идваше да ме попита дали искам да стана нефилим и да напусна семейството си, и всеки път аз казвах „не" и ги отпращах. Чудя се дали знаете, че бях изкушен от идеята за живот, изпълнен със слава, битки и убийства в защита на най-близките си, както се полага на един мъж. Това е в кръвта ни: влечението към серафимските ками и стилитата, към Знаците и чудовищата.