Принц с часовников механизъм

— Много добре — и се обърна към Теса и Софи. — Междувременно не казвайте нищо на братята Лайтууд за Йоркшир или Уил. Бих се чувствала по-спокойно, ако не бяха в Института точно в този момент, но нищо не може да се направи. Да покажем добра воля и откритост и да продължим тренировките. Трябва да се държите така, сякаш нищо особено не се е случило. Можете ли да го направите, момичета?

— Разбира се, госпожо Брануел — веднага отвърна Софи. Очите й блестяха и тя се усмихваше. Теса само въздъхна, без да е сигурна в чувствата си. Софи обожаваше Шарлот и би направила всичко, за да й угоди. Тя не понасяше Уил, отсъствието му едва ли я тревожеше особено. Теса погледна към Джем. Усещаше празнота в стомаха си, измъчваше я това, че не знаеше къде е Уил, и се питаше дали и той изпитва същото. Неговото обикновено изразително лице бе спокойно и непроницаемо, но когато улови погледа й, й се усмихна мило и окуражаващо. Джем бе негов порабатай, негов брат по кръв; и разбира се, ако имаше нещо обезпокоително във връзка с това къде е Уил, той нямаше да е в състояние да го скрие. Но дали наистина бе така?

От кухнята се разнасяше гласът на Бриджет и се извисяваше във

високи трели:

Защо обвързана съм аз, а ти не си?

Обичам те, не ме обичаш ти...

Защо родена съм така, без капка мъст?

И моята любов е моят кръст...

Теса бутна назад стола си.

— Мисля, че е по-добре да отида да се преоблека.

След като се преоблече в униформата си, тя седна на ръба на леглото си и вдигна екземпляра на "Ватек", който Уил й бе дал. В съзнанието й се появи не образът на Уил, който се усмихва, появиха се по-различни негови образи — Уил, наведен над нея в Храма, покрит с кръв; Уил, спускащ се заедно с Джем надолу по хълма в Йоркшир, целият в кал, но нехаещ за това; Уил, отдалечаващ се от масата в трапезарията; Уил, прегърнал я в тъмнината. Уил, Уил, Уил.

Теса захвърли книгата. Тя се удари в облицовката на камината и отскочи от нея, падайки на пода.

Ако имаше някакъв начин да изчегърта Уил от съзнанието си, както изчегъртваше калта от обувките си. Ако само знаеше къде е. Безпокойството само влошаваше нещата, а тя не можеше да спре да се безпокои. Не можеше да забрави изражението на лицето му, докато втренчено се взираше в сестра си.

Потънала в мислите си, тя закъсня за тренировката; за щастие, когато пристигна, вратата бе отворена и в залата нямаше никого, освен Софи, която държеше дълъг нож и внимателно го изучаваше, както би изучавала парцал за прах, за да реши дали още можеше да бъде използван, или е дошло време да бъде изхвърлен.

Когато Теса влезе, тя вдигна очи.

— Мрачна сте като дъждовен уикенд, госпожице — каза тя с усмивка. — Всичко наред ли е? — наклони тя глава встрани, когато Теса кимна. — Заради господаря Уил ли е? Той и преди е изчезвал за ден-два. Ще се върне, не се страхувайте.

— Много мило, че го казваш. Софи, още повече, когато знам, че не го обичаш особено.

— Мислех, че това се отнася и за вас — каза Софи. — Или във всеки случай в последно време...

Теса задържа погледа си върху нея. Не бяха разговаряли за Уил от инцидента на покрива, помисли си тя, а и освен това Софи я бе предупредила за него, сравнявайки го с отровна змия. Преди Теса да успее да каже нещо, вратата се отвори и Гейбриъл и Гидеон Лайтууд влязоха в залата, следвани от Джем. Той намигна на Теса, преди да изчезне, затваряйки вратата след себе си.

Гидеон тръгна към Софи.

— Добър избор — отбеляза той, а в думите му можеше да се долови лека изненада.

Тя се изчерви от задоволство.

— Така — каза Гейбриъл, който някак си бе успял да се приближи към Теса откъм гърба й, без тя да го забележи. След като разгледа стойките с оръжията, наредени по продължение на стената, той изтегли един нож и й го подаде.

— Можете ли да усетите тежестта му?

Теса се опита да усети тежестта му, мъчейки се да си припомни какво й бе казал за това къде и как трябва да е балансиран върху дланта й.

— За какво мислите? — попита я Гейбриъл. Тя го погледна. От двамата братя той определено повече приличаше на баща си, с орловия си нос и отсянката на надменност в изражението си. Ъгълчетата на тънките му устни се повдигнаха. — Може би това, къде е Херондейл, ви притеснява твърде много и няма да сте в състояние да тренирате днес?

Теса едва не изтърва ножа.

— Моля?

— Чух ви да си говорите с госпожица Колинс, когато се качвах по стълбите. Изчезнал е значи? Не е за учудване, като се има предвид, че съвсем не мисля, че Уил Херондейл и чувството за отговорност могат да имат нещо общо помежду си.

Теса някак си успя да намести брадичката си. Въпреки че бе в конфликт с Уил, това че някой извън малкото семейство на Института го критикува, я раздразни.

— Случвало се е и преди, така че няма място за безпокойство — каза тя. — Уил е свободен дух. Но скоро ще се върне.

— Надявам се, че няма — отвърна Гейбриъл. — Надявам се, че е мъртъв.

Ръката на Теса стисна здраво ножа.