Принц с часовников механизъм

— Наистина ли го мислите? Какво толкова е сторил на сестра ви, че го мразите толкова?

— Защо не попитате него?

— Гейбриъл — гласът на Гидеон прозвуча остро. — Дали да не преминем към обучението и да спрем да си губим времето?

Гейбриъл хвърли гневен поглед към по-големия си брат, който спокойно бе застанал до Софи, но го послуша и прехвърли вниманието си от Уил към обучението. Днес щяха да тренират как да държат ножовете и сабите и как да балансират с тях, размахвайки ги във въздуха, така че остриетата им да не се накланят напред и ръкохватките им да не се изплъзват от ръцете им. Бе по-трудно, отколкото изглеждаше, а и днес Гейбриъл бе нетърпелив. Тя завидя на Софи, че я обучаваше Гидеон, който бе внимателен и последователен, независимо от навика си да говори на испански, когато Софи направеше нещо погрешно. „Ау ^Ю5 тю'* казваше той, изтегляйки сабята от мястото, където се бе забила в пода. "Нека да опитаме това още веднъж.”

* Боже мой (исп.)• — Бел. Прев

— Стойте изправена — нетърпеливо извика в този момент Гейбриъл на Теса. — Не така, изправена. Ето така. — И той й показа. Тя искаше да му изкрещи, че за разлика от него никога през живота си не е била обучавана как да стои и как да се движи; ловците на сенки бяха гъвкави по природа, докато тя нямаше тези способности.

— Хмм — каза само. — Бих искала да видя вас как се учите да седите или да стоите изправен с корсет, фуста и рокля с дълги поли, толкова подходящи за тренировки.

— Необходимо ли е? — попита Гидеон от другата страна на стаята.

— О, в името на Ангела! — простена Гейбриъл, хвана я за раменете и я обърна, така че тя се озова с гръб към него. След това обви ръце около нея, изправи гръбнака й и намести ножа в ръката й. Усещаше дишането му в тила си, потръпна, а после усети раздразнение. Бе я докоснал, въобразявайки си, че има право да го направи, без да поиска разрешение, както и защото си мислеше, че това ще вбеси Уил.

— Пуснете ме — прошепна тя.

— Това е част от обучението ви — отегчено отвърна Гейбриъл. — Вижте брат ми и госпожица Колинс. Тя не се оплаква.

Теса погледна към Софи в другия край на стаята, която се бе задълбочила в урока с Гидеон. Той бе застанал зад нея и я бе обгърнал с една ръка откъм гърба, показвайки й как се държи заострен нож за хвърляне. Ръката му внимателно бе обхванала нейната и той говореше нещо в тила й, там, където тъмната й коса се бе изплъзнала от шиньона* и се виеше изящно. Когато видя, че Теса го гледа, той се изчерви.

* Шиньон — дамска прическа, събрана на тила в кок. — Бел.прев.

Теса бе изумена. Гидеон Лайтууд да се изчервява! Дали не се

възхищаваше на Софи? Като изключим белега, който Теса вече почти не забелязваше, тя бе очарователна, но бе мунданка, при това слугиня, а семейство Лайтууд бяха ужасни сноби. Теса усети как нещо се изопна в нея. Предишният работодател на Софи се бе отнесъл ужасно с нея. Последното нещо, от което имаше нужда сега, бе някой красив ловец на сенки да се възползва от нея.

Теса понечи да каже нещо на момчето, чиято ръка я обгръщаше, но се спря. Бе забравила, че това е Гейбриъл, а не Джем. Бе свикнала с присъствието на Джем, с лекотата, която разговаряше с него, със спокойствието да се разхожда под ръка с него, с факта, че бе единственият човек на света, на когото можеше да каже абсолютно всичко. С изумление установи, че въпреки че го бе видяла на закуска, той вече й липсваше; усети нещо като болка вътре в себе си.

Бе така завладяна от тази смесица от чувства — Джем, който й липсваше, и усещането, че трябва да бди над Софи — че следващите й няколко хвърляния бяха много извън целта, ножът прелетя покрай главата на Гидеон и отскочи от перваза на прозореца.

Гидеон спокойно погледна към падналия нож и после към брат си. Като че ли нищо не можеше да го извади от равновесие, дори възможността да бъде обезглавен.

— Гейбриъл, какво има?

Гейбриъл погледна към Теса.

— Тя изобщо не ме слуша — жлъчно рече той. — Не мога да обучавам някого, който не желае да ме слуша.

— Ако беше по-добър учител, тя сигурно щеше да е по-добър слушател.

— А ти щеше да видиш ножа, който летеше към теб — отвърна Гейбриъл, — ако обръщаше повече внимание на това, което се случва наоколо, и не бе толкова взрян в тила на госпожица Колинс.

Не само Софи, но и Гейбриъл забеляза, че Софи почервеня. Гидеон отправи спокоен поглед към брат си — и тя си помисли, че нямаше да мине без да си поговорят, когато се върнеха вкъщи — след това се обърна към Софи и тихо й каза нещо, толкова тихо, че Теса не можа да го чуе.

— Какво става с вас? — прошепна тя към Гейбриъл и усети колко е скован.

— Какво имате предвид?

— Обикновено сте търпелив — каза тя. — Вие сте добър учител. Гейбриъл, през повечето време, но днес сте сприхав и раздразнителен и... — тя погледна към ръката му, която бе върху нейната — и се държите непристойно.

Той имаше достатъчно благоприличие, за да отмести ръката си, и изглеждаше засрамен.

— Хиляди извинения. Не трябваше да ви докосвам по този начин.