Принц с часовников механизъм

Останалата част от обяда премина в измъчен разговор, по време на който Джесамин съсипваше храната си с кисело изражение, без да изяде почти нищо, Джем бе необичайно тих, Хенри си мърмореше под нос някакви уравнения, а Шарлот и Фел планираха как да защитят семейството на Уил. Въпреки че Теса одобряваше идеята, нещо в магьосника я притесняваше. Не бе изпитвала това по отношение на Магнус, така че се зарадва, когато обядът свърши и тя можа да се усамоти в стаята си с екземпляр на „Уилдфел Хол”*.

* "Уилдфел Хол" — вторият роман на Ан Бронте (1820-1849), излязъл през г. — Бел. Прев.

Това не бе любимата й книга на сестрите Бронте — най-много харесваше „Джейн Еър”,

след това „Брулени хълмове", а "Уилдфел Хол" бе едва на трето място. Но бе чела първите две толкова много пъти, че нищо в тях не можеше да я изненада, познаваше толкова добре отделни пасажи, че те й се струваха като стари приятели. Това, което й се четеше бе "Повест за два града", но Уил толкова често й бе цитирал Сидни Картън, че се страхуваше, че ако я отвори, ще започне да си мисли за него и това ще я изнерви допълнително. Още повече, че той никога не цитираше Дарней, а само Сидни, пиян, съсипан и разпътен. Сидни, умиращ от любов.

Вече се бе стъмнило и вятърът блъскаше в стъклата на прозорците, довявайки леки пръски дъжд, когато някой почука на вратата. Беше Софи, която носеше писмо върху сребърен поднос.

— Писмо за вас, госпожице.

Теса изненадано остави книгата.

— Писмо за мен?

Софи кимна и се приближи, протягайки подноса към нея.

— Да, но не пише от кого е. Госпожица Лавлис се опита да го грабне, но успях да го опазя от нея. Толкова обича да си пъха носа, където не й е работа.

Теса погледна към плика. Беше адресиран до нея, с полегат почерк, който не й бе познат. Хартията на плика бе с цвета на гъста сметана. Тя го обърна и започна да го отваря, но мярна в прозореца отражението на любопитния поглед в широко отворените очи на Софи. Обърна се и се усмихна.

— Това е всичко. Софи — каза тя. Бе чела, че така героините в романите отпращат слугите, това бе благовъзпитаният начин. С разочаровано изражение Софи взе подноса и се оттегли.

Теса разгъна писмото и го разстла върху коленете си.

Уважаема госпожице Грей, която сте толкова благоразумна,

Пиша Ви във връзка с нашия общ приятел Уилям Херондейл. Знам, че е обичайно за него да се появява и да си тръгва, по-често да си тръгва от Института, когато си поиска, мисля, че сигурно ще мине известно време, преди отсъствието му предизвика безпокойство. Но, моля Ви, като човек, който уважава Вашето благоразумие, да не приемате това отсъствие за нещо обичайно. Видях се с него миналата нощ и той бе най-малкото объркан, когато си тръгна от жилището ми. И не без основание се тревожа, че би могъл да се самонарани и затова предлагам да издирите местонахождението му и да се уверите, че е здрав и невредим. Той има труден характер и не е лесно да бъде харесван, но се надявам, че Вие виждате и доброто в него, както го виждам и аз, госпожице Грей, и затова почтително адресирам писмото си до Вас.

Ваш слуга:

Магнус Бейн

Послепис: Ако бях на Ваше място, нямаше да казвам за това писмо на госпожа Брануел. Просто съвет.

М.Б.

Прочитайки писмото на Магнус, тя се почувства така, сякаш през жилите й премина огън. Успя някак си да издържи останалата част от следобеда, както и вечерята, без да дава външен израз на чувствата си, или поне така си мислеше.

Времето, докато Софи й помагаше да съблече роклята си, да среши косата си, да накладе огъня и да й разкаже ежедневните клюки, й се стори мъчително дълго (братовчедката на Сирил работеше в къщата на Лайтууд и бе разказала, че Татяна — сестрата на Гейбриъл и Гидеон — и съпругът й трябваше да се върнат тези дни от медения си месец на континента. Прислугата не бе на себе си от вълнение, тъй като се носеше мълвата, че тя има твърде неприятен характер).