Принцеса с часовников механизъм

Той крои планове за създаването на устройства с невиждана досега

мощ и дълбоко се боя, че уникалните умения на госпожица Грей ще му

помогнат в това начинание. Тя за нищо на света не би искала да ни

навреди, ала не знаем на какви заплахи и унижения ще я подложи

Мортмейн. От жизненоважно значение е да й се притечем на помощ

незабавно, за да спасим не само нея, но и себе си.

С оглед на тази информация, отново ви умолявам да съберете

войските, с които разполагате и да ги изпратите към Кадер Идрис.

Искрено ваша и крайно разтревожена,

Шарлот Брануел

Теса се разбуди бавно, сякаш за да дойде в съзнание трябваше да

измине дълъг, тъмен коридор и тя пълзеше по него като охлюв,

протегнала ръка напред. Най-сетне го достигна и отвори вратата,

разкривайки...

Ослепителна светлина. Златни лъчи, не като тези на магическата

светлина. Надигна се и се огледа наоколо.

Седеше в простичко месингово легло с мек дюшек, постлан върху

обикновен матрак, и дебел пухен юрган, метнат отгоре. Стаята, в която се

намираше, изглеждаше така, сякаш беше издълбана в някоя пещера. В нея

имаше висок скрин, умивалник със синя кана върху него, както и

гардероб, в който, както Теса видя през открехнатата му врата, висяха

дрехи. Нямаше прозорци, но за сметка на това имаше камина, в която

весело бумтеше огън. От двете страни на камината бяха окачени

портрети.

Теса стана от леглото и потръпна, когато босите й крака докоснаха

студения под. Не я заболя чак толкова, колкото би могло да се очаква, като

се имаше предвид в какво състояние беше тялото й. Погледна надолу и

две неща я накараха да се сепне: първо, че не носи нищо друго, освен

прекалено голям халат от черна коприна, и второ, че синините и раните й

бяха изчезнали почти напълно. Все още беше понатъртена, ала кожата й,

бледа на фона на черната коприна, беше гладка. Докосна косата си и усети,

че вместо да е сплъстена от кръв и кал, тя бе чиста и падаше меко по

раменете й.

Което повдигаше въпроса кой я беше почистил, излекувал и сложил в

това легло. Теса не помнеше нищо след схватката си с автоматоните в

малката селска къщурка, докато госпожа Блек се смееше. Най-сетне едно

от механичните създания я беше стиснало за гърлото и тя бе изгубила

съзнание, потъвайки в благословен мрак. И все пак, мисълта за това как

магьосницата я съблича и къпе беше ужасяваща, макар и може би не

толкова, колкото мисълта, че го прави Мортмейн.

По-голямата част от мебелите в стаята бяха подредени в едната

половина на пещерата, докато другата беше почти празна, макар че върху

стената се виждаха правоъгълните очертания на черна врата. Един бърз

поглед наоколо и тя се отправи натам...

Само за да бъде спряна по средата на стаята с болезнена сила. Тя

залитна назад, увивайки се още по-плътно в халата си. Челото й смъдеше,

сякаш го беше ударила в нещо. Протегна предпазливо ръка, за да опипа

въздуха пред себе си.

И наистина усети нещо твърдо, сякаш между нея и другата половина

на стаята се издигаше съвършено прозрачна стъклена стена. Тя долепи

длани до нея. Стената може и да беше невидима, но беше твърда като

диамант. Плъзна ръце нагоре, чудейки се колко ли беше висока...

— На ваше място не бих се хабил — разнесе се познат студен глас

откъм вратата. — Инсталацията минава през цялата пещера, от стена до

стена и от пода до тавана. Вие сте напълно изолирана зад нея.

Теса се бе вдигнала на пръсти, ала при тези думи се отпусна и направи

крачка напред.

Мортмейн.

Беше точно такъв, какъвто го помнеше. Жилав, не особено висок, със

смугло лице и грижливо оформена брада. Необикновено обикновен, с

изключение на очите, които бяха студени и сиви като зимна буря. Носеше

гълъбовосив костюм, не прекалено официален, а такъв, какъвто един

джентълмен би облякъл, за да прекара следобеда в клуба си. Обувките му

бяха излъскани до съвършенство.

Теса не каза нищо, само се загърна още по-плътно с черния халат. Той

беше огромен и скриваше цялото й тяло, ала без долна риза, корсет,

чорапи и турнюр, тя се чувстваше гола и изложена на показ.

— Не изпадайте в паника — продължи Мортмейн. — Не можете да

стигнете до мен през стената, но и аз не мога да стигна до вас. Не и без да

разваля цялата магия, а това би отнело време. — Той замълча за миг. —

Исках да се чувствате по-сигурна.

— Ако сте искали да се чувствам сигурна, щяхте да ме оставите в

Института. — Тонът й беше вледеняващ.

Мортмейн не отвърна нищо, само наклони глава на една страна и

присви очи насреща й, като моряк, примигващ срещу хоризонта.

— Моите съболезнования за смъртта на брат ви. Никога не съм искал

това да се случи.