Читаем Принцеса с часовников механизъм полностью

— Взех решение. Направих го, когато казах на Уил да върви. —

Момчето наклони глава на една страна, а после вдигна поглед към жената

и бледите му очи със сини сенки се приковаха в лицето й, сякаш я молеха

да разбере. — Искам всичко това да свърши — заяви той. — Софи казва, че

търсите лек за мен. Знам, че дадох разрешение на Уил, но искам всички да

престанете. Шарлот, това е краят.


Когато Сесили и Гейбриъл се прибраха в Института, навън вече бе

започнало да се стъмва. Да се разхожда из града с другиго, освен с брат си,

беше непознато изживяване за девойката и тя остана силно изненадана от

това колко й беше приятно в компанията на Гейбриъл Лайтууд. Беше я

накарал да се смее, въпреки че тя бе сторила всичко възможно, за да го

скрие, и най-услужливо се беше натоварил с всички пакети, макар Сесили

да бе очаквала, че ще възрази против ролята на носач.

Вярно, че може би не трябваше да изхвърля онзи сатир през

витрината... нито пък в канала след това. Ала й беше трудно да го вини.

Прекрасно знаеше, че бе избухнал не заради непристойните рисунки,

които Салоус й беше показал, а заради напомнянето за баща му.

Странно — помисли си момичето, докато изкачваха стъпалата на

Института, — колко много се различава той от брат си." Тя беше харесала

Гидеон още с пристигането си, но го намираше тих и затворен. Той не

говореше много и макар че понякога помагаше на Уил с нейното обучение,

беше сдържан и сериозен с всички, освен със Софи. В нейно присъствие

понякога човек можеше да забележи проблясъци на шеговитост от негова

страна. Притежаваше особено чувство за хумор и мрачно наблюдателна

природа в допълнение към спокойната си душа.

Събирайки късчета информация от Теса, брат си и Шарлот, Сесили бе

успяла да скърпи историята на семейство Лайтууд, което й бе помогнало

да разбере защо Гидеон е толкова мълчалив. Почти като нея и Уил, той

също беше обърнал гръб на семейството си и носеше белезите от тази

загуба. Изборът на Гейбриъл беше различен. По-малкият брат бе останал

до баща си и бе наблюдавал бавната разруха на ума и тялото му. Какви ли

мисли се бяха въртели в главата му, докато това се бе случвало? В кой

момент си бе дал сметка, че е направил погрешния избор?

Обектът на мислите й отвори входната врата и когато Сесили

прекрачи прага на Института, бе посрещната от гласа на Бриджет,

долитащ от вътрешността:


О, виждате ли онази тясна пътека,

Обрасла в храсти и трънаци?

Тя води към добродетелта,

ала малцина отклоняват се по нея.


А виждате ли онзи друм широк,

край който лилии цъфтят?

Той води повечето хора към греха,

макар да го наричат още път към Рая.

— Тя пее — рече Сесили, докато поемаше по стълбите. — Отново.

Гейбриъл, крепейки ловко пакетите, издаде равнодушен звук.

— Умирам от глад. Чудя се дали бих могъл да си изпрося малко хляб и

студено пилешко, ако й кажа, че нямам нищо против песните й.

— Всички имат нещо против песните й. — Сесили хвърли кос поглед

към твърде красивия му профил. Гидеон също изглеждаше добре, но

Гейбриъл сякаш беше изваян от сурови черти, брадичка и скули, което на

момичето й се струваше много по-изящно. — Нали знаете, че вината не е

ваша — добави тя неочаквано.

— За какво?

Вече бяха изкачили стълбата и сега вървяха по коридора на втория

етаж. Магическите светлини бяха приглушени и той се стори доста тъмен

на девойката. Пеенето на Бриджет все още достигаше до ушите й:


Беше тъмна нощ, не грееше дори една звезда,

докато те газеха потънали в кръв до колена;

защото всяка капка кръв, пролята в нашата земя,

тече в потоците на таз страна.


— За баща ви — рече Сесили.

Лицето на Гейбриъл се стегна и за миг момичето си помисли, че се

кани да й отвърне гневно, ала той каза само:

— Вината може и да е била моя, може и да не е била, но аз избрах да си

затворя очите за престъпленията му. Повярвах му, когато не трябваше, и

той опозори името Лайтууд.

Тя замълча за миг, преди да отговори:

— Дойдох тук, защото вярвах, че ловците на сенки са чудовища, които

ми бяха отнели брата. Вярвах го, защото и родителите ми го вярваха. Само

че те грешаха. Ние не сме като своите родители, Гейбриъл. Не е нужно да

носим на плещите си товара на техния избор или греховете им. Вие може

да накарате името Лайтууд отново да засияе.

— Това е разликата между нас двамата — рече той с немалка доза

горчивина. — Вие сте тук по свой избор, а аз бях прогонен от дома си...

прокуден от чудовището, което някога беше мой баща.

— Е — меко каза Сесили, — не точно прогонен чак дотук. По-скоро

само до Чезуик.

— Какво...

Тя му се усмихна.

— Все пак съм сестра на Уил Херондейл. Не можете да очаквате да съм

сериозна през цялото време.

Изражението му при тези думи беше толкова комично, че девойката

Перейти на страницу:

Похожие книги

Сердце дракона. Том 8
Сердце дракона. Том 8

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика