Принцеса с часовников механизъм

Устните на Мортмейн потръпнаха едва-едва — не беше усмивка, не съвсем.

— По две причини. Първо, за да можеш да раждаш деца.

— Но магьосниците не могат...

— Не — съгласи се Мортмейн. — Но ти не си обикновена магьосница. В твоите вени кръвта на демони и ангели е водила своя собствена небесна битка и ангелите са победили. Ти не си ловец на сенки, но не си и магьосница. Ти си нещо ново, нещо съвършено различно. Ловци на сенки

— изплю се той. — Всички хибриди между ловци на сенки и демони умират и нефилимите се гордеят с това, радват се, че кръвта им никога няма да бъде омърсена, а наследството им — опетнено от магия. Ала ти... ти можеш да правиш магии. Можеш да имаш деца, като всяка жена. Ала не и преди да са минали още няколко години, когато съзрееш напълно. Най-великите магьосници на нашето време ме увериха, че е така. Заедно с теб ще поставим началото на нова раса, надарена с красотата на ловците на сенки и без Знакът на магьосниците. Раса, която ще прекърши арогантността на ловците на сенки, като ги измести от този свят.

Краката на Теса се подкосиха и тя се свлече на пода, а халатът се разстла около нея като черна вода.

— Искате... искате да ме използвате, за да ви раждам деца?

Сега вече Мортмейн се усмихна широко.

— Не съм някой безсрамен тип. Предлагам ти брак. Винаги съм го предвиждал така. — Той махна с ръка към жалката купчинка от нащърбен метал и плът, която бе останала от госпожа Блек. — Бих предпочел да участваш доброволно, ако е възможно. И ти обещавам, че ще постъпя по същия начин с всичките ти врагове.

„Враговете ми.” Теса си помисли за Нат, сключил окървавена ръка около нейните в скута й, докато издъхваше. Отново си спомни Джем, който никога не беше проклинал съдбата си, а я бе посрещнал безстрашно; за Шарлот, която ридаеше заради смъртта на Джесамин, въпреки че Джеси я беше предала; и разбира се, за Уил, който бе сложил сърцето си в краката им, на нея и Джем, защото ги обичаше повече от себе си.

В света имаше човешка доброта, помисли си тя... преплетена с желания и мечти, съжаления и горчивина, негодувание и жажда за власт, ала все пак я имаше, а Мортмейн никога нямаше да я види.

— Никога няма да разберете — заяви тя. — Казвате, че строите, че изобретявате, но аз познавам един изобретател — Хенри Брануел — и вие изобщо не приличате на него. Той вдъхва живот, а вие унищожавате. А сега идвате с още един мъртъв демон, сякаш ми носите цветя, а не смърт. Вие нямате съвест, господин Мортмейн, никаква човечност и съчувствие. Дори да не го бях знаела преди, щях да го разбера без съмнение от начина, по който се опитахте да използвате болестта на Джеймс Карстерс, за да ме принудите да дойда тук. Въпреки че умира заради вас, той отказа да ме пусне... отказа да приеме вашия уин фен. Така постъпват добрите хора.

Теса видя изражението, изписало се върху лицето му. Разочарование. Задържа се там само за миг, преди да бъде заменено от проницателен поглед.

— Отказал е да те пусне? Значи не съм те преценил погрешно — щяла си да го направиш. Щяла си да дойдеш при мен, от любов.

— Не от любов към вас.

— Не — съгласи се той замислено. — Не към мен.

След това извади от джоба си предмет, който Теса разпозна начаса.

Погледна часовника, висящ на златната си верижка. Определено не беше навит. Стрелките явно отдавна не се въртяха, спрели на полунощ. С елегантен шрифт на гърба му бяха изписани инициалите Дж. Т. Ш.

— Казах, че си създадена по две причини — продължи Мортмейн. — Тази е втората. В света има и други превъплъщенци: демони и магьосници, които могат да приемат чужд външен вид. Ала единствено ти си в състояние наистина да се превърнеш в някого. Този часовник принадлежеше на баща ми. Джон Тадиъс Шейд. Умолявам те да го вземеш и да се превъплътиш в баща ми, за да поговоря с него още веднъж. Ако го сториш, ще изпратя всички количества уин фен, с които разполагам (а те са значителни) на Джеймс Карстерс.

— Той няма да го приеме — заяви Теса незабавно.

— И защо не? — Тонът на Мортмейн беше рационален. — Ти вече не си условието за получаване на лекарството. То ще бъде подарък. Да отхвърлиш предложението ми би било глупаво и безсмислено. А ако го приемеш, може да спасиш живота му. Какъв е отговорът ти, Теса Грей?

Уил, Уил, събуди се.