Принцеса с часовников механизъм

Шейд вдигна детето върху раменете си, когато през вратата на къщата се изсипаха множество странно изглеждащи метални същества, като сглобени от дете кукли, но с размерите на човек и с кожа от блестящ метал. Съществата не се отличаваха едно от друго. Само че, доста странно все пак, бяха облечени — някои в груби облекла на йоркширски фермери, други в обикновени муселинови рокли. Металните създания се хванаха за ръце и започнаха да се поклащат сякаш танцуваха. Детето се засмя и запляска с ръце.

— Виж добре това, синко — каза мъжът със зелената кожа. — Един ден ще управлявам царство от механични създания като тези, а ти ще си неговият принц.

— Знам, че осиновителите ви са били магьосници — рече Теса — и че са ви обичали. Наясно съм, че баща ви е изобретил съществата с часовников механизъм, които толкова обичате.

— Знаете и какво се случи с тях.

...една разпердушинена стая, в която навсякъде бяха разхвърляни зъбци, палци и зъбчати колела, а мъжът със зелената кожа и жената със синята коса лежаха мъртви сред руините...

Девойката извърна очи.

— Нека ви разкажа за детството си — каза Мортмейн. — Нарекохте ги осиновители, но те бяха толкова мои родители, колкото и цялата кръв на света не би могла да ги направи. Отгледаха ме с обич и грижа, точно както и вашите са отгледали вас. — Той махна към камината и с вцепеняващ шок Теса си даде сметка, че картините, които висяха от двете страни на камината, бяха портрети на собствените й родители: русокосата й майка и баща й с кафяви очи, замислен вид и разкривена вратовръзка. — А след това бяха убити от ловци на сенки. Баща ми искаше да създаде тези красиви автоматони, тези същества с часовников механизъм,

както ги наричате. Те щяха да бъдат най-великите машини, изобретявани някога, мечтаеше си той, и щяха да бранят долноземците от ловците на сенки, които редовно ги избиваха и обираха. Виждала сте трофеите в Института на Старкуедър. — Мортмейн буквално изплю последните думи. — Виждала сте парчета от родителите ми. Той държеше кръвта на майка ми в буркан.

И останки от магьосници. Балсамирани ръце със закривени нокти като тези на госпожа Блек. Гладък череп, напълно лишен от плът, наподобяващ човешки, но със зъби на вампир. Стъкленици с помътняла кръв.

Теса преглътна.

„Кръвта на майка ми в буркан.” Не можеше да каже, че не разбира гнева му. И все пак... помисли си за Джем, чиито родители бяха издъхнали пред очите му, а животът му — съсипан, и въпреки това той никога не беше потърсил отмъщение.

— Да, било е ужасно — каза тя. — Ала не оправдава стореното от вас.

Дълбоко в очите на Мортмейн проблесна нещо: ярост, потушена само

след миг.

— Нека ви кажа какво сторих — продължи той. — Създадох армия. Войска, която, след като и последното парченце от мозайката си дойде на мястото, ще бъде непобедима.

— И последното парченце от мозайката...

— Сте вие — довърши Мортмейн.

— Непрекъснато го повтаряте, но отказвате да го обясните — рече Теса. — Изисквате от мен да ви сътруднича, а не ми казвате нищо. Държите ме като пленница тук, господине, но не можете да ме принудите да говоря, нито да ви помогна, ако не искам...

— Вие сте наполовина ловец на сенки и наполовина демон — каза Мортмейн. — Това е първото, което трябва да знаете.

Теса, която бе започнала да се извръща от него, се закова на място.

— Невъзможно. Децата на ловци на сенки и демони винаги са мъртвородени.

— Така е — съгласи се той. — Наистина е така. Кръвта на ловците на сенки и руните по телата им са сигурна смърт за магьосническото дете, растящо в утробата им.

— Майка ми не беше ловец на сенки! — Теса погледна като обезумяла портрета на Елизабет Грей над камината. — Или твърдите, че е лъгала баща ми, че е лъгала всички, през целия си живот...