Принцеса с часовников механизъм

— Не е знаела — обясни Мортмейн. — Ловците на сенки не са знаели. Не е имало кой да й каже. Баща ми изработи вашия ангел с часовников механизъм. Трябваше да бъде подарък за майка ми. В него има късче от духа на ангел, нещо наистина рядко, което е носил със себе си от времето на кръстоносните походи. Самият механизъм е трябвало да бъде настроен към живота й, така че всеки път, когато я заплашва опасност, ангелът да се намеси и да я защити. Ала баща ми така и не успя да го довърши. Беше убит преди това. — Магистърът закрачи напред-назад. — Разбира се, родителите ми не били избрани нарочно. Старкуедър и другите като него изпитваха удоволствие от това да убиват долноземци, забогатяваха от заграбеното и биха се възползвали и от най-жалкия претекст, за да извършат насилие срещу тях. Ето защо долноземците го ненавиждаха. Когато родителите ми бяха убити, аз се спасих благодарение на елфи, които ме криха, докато ловците на сенки престанаха да ме издирват. — Мъжът си пое глътка въздух. — Години по-късно, когато те решиха да си отмъстят, аз им помогнах. Институтите са защитени от нахлуване на долноземци, но не и на мундани, нито пък, естествено, на автоматони.

Ужасна усмивка изви устните му.

— Именно аз се промъкнах в Института в Йорк с помощта на едно от изобретенията на баща ми и подмених бебето в кошчето с мунданче. Внучката на Старкуедър, Адел.

— Адел — прошепна Теса. — Виждала съм неин портрет.

Съвсем младо момиче с дълга светла коса, облечено в старомодна детска рокля, а огромна панделка увенчаваше малката й глава. Лицето й бе слабо, бледо и болнаво, но очите й бяха блестящи.

— Тя умряла, когато сложили първите руни върху нея — каза Мортмейн със задоволство. — Умряла, пищейки, като толкова много долноземци преди нея от ръцете на ловците на сенки. А ето че сега бяха убили някого, когото обичаха. Подобаващо възмездие.

Теса го погледна с ужас. Как би могъл някой да смята, че мъчителната смърт на едно дете е подобаващо възмездие. В мислите си отново видя Джем, ръцете му — така нежни върху цигулката.

— Елизабет, майка ти, израсна, без да знае, че е ловец на сенки. Не получи руни. Разбира се, аз следях какво се случва с нея, и когато тя се омъжи за Ричард Грей, се постарах да го взема на работа. Вярвах, че липсата й на руни означава, че тя е в състояние да зачене дете, наполовина ловец на сенки и наполовина демон, и за да изпитам теорията си, изпратих при нея един демон, приел образа на баща ви. Тя никога не разбра истината.

Единствено това, че стомахът й беше празен, попречи на Теса да повърне.

— Какво сте изпратили на майка ми? Демон? Аз наполовина демон ли съм?

— Той беше велик демон, ако това е някаква утеха. Повечето от тях някога са били ангели. В собствения си образ той беше доста хубав. — Мортмейн се подсмихна. — Преди майка ти да забременее, години наред бях работил, за да завърша ангела с часовников механизъм на баща си. Успях и когато ти беше зачената, го настроих към твоя живот. Моето най-велико изобретение.

— Но защо майка ми се е съгласила да го носи?

— За да те спаси — отвърна той. — Когато забременя, тя осъзна, че нещо не е наред. Да носиш магьосническа рожба не е като да носиш обикновено дете. Тогава отидох при нея и й дадох ангела с часовников механизъм. Казах й, че ако го носи, медальонът ще опази живота на детето й. Тя ми повярва. А аз не лъжех. Ти си безсмъртна, момиче, но не и неуязвима. Можеш да бъдеш убита. Ангелът е настроен към живота ти; създаден е да те спаси, ако умираш. Възможно е да те е спасил сто пъти, още преди да се родиш, спасявал те е и след това. Спомни си всички пъти, когато си била близо до смъртта. Помисли си за начина, по който той се е намесвал.

Мислите на Теса се върнаха назад и тя видя как ангелът се спуска върху автоматона, който я душеше; как отбива настрани остриетата на създанието, нападнало я край имението Рейвънскар; как й попречи да се разбие върху скалите на дъното на клисурата.

— Ала никога не ме е спасявал от мъчения или рани.

— Не. Защото те са част от човешкото състояние.

— Както и смъртта — рече Теса. — Аз не съм човек, а вие оставихте Сестрите на мрака да ме измъчват. Никога няма да ви го простя. Дори ако успеете да ме убедите, че брат ми сам си е виновен за своята смърт, че гибелта на Томас е оправдана, че омразата ви е основателна, за това никога няма да ви простя.

Мортмейн вдигна кутията в краката си и я обърна с дъното нагоре. Разнесоха се дрънчене и трясък и отвътре изпаднаха зъбчати колелца... зъбчати колелца и палци, и зъбци, метални стружки, покрити с черна течност и най-сетне, отскачайки от върха на купчината като червена гумена топка — една отрязана глава.

Главата на госпожа Блек.

— Унищожих я — заяви той. — За теб. Исках да ти покажа, че съм искрен, госпожице Грей.

— Искрен за кое? — попита Теса — Защо сте направили всичко това? Защо сте ме създали?