Принцеса с часовников механизъм

— Вече знаеш — потвърди демонът, защото именно това бе създанието пред него. — Нефилиме, през всички тези години вие ни прокуждахте от този свят с вашите оръжия с руни, ала сега ние притежаваме тела, срещу които те са безсилни и този свят ще бъде наш.

Уил пое рязко дъх, когато демонът вдигна меча си. Направи крачка назад... острието се спусна надолу... той го избегна и в същия миг нещо профуча покрай него, нещо едро и черно, което се изправи на задни крака и събори автоматона с мощен ритник.

Балиос.

Младежът протегна ръка, напипвайки слепешком гривата на коня си. Демонът се изправи от калта и скочи към него, размахал оръжие, в същия миг, в който атът полетя напред. Уил се метна на гърба на жребеца и двамата се понесоха по калдъръмената улица. Ловецът на сенки се беше привел ниско над гърба му и вятърът развяваше косата и изсушаваше влагата по лицето му... дали кръв или сълзи, самият той не знаеше.

Теса седеше на пода в стаята си в укреплението на Мортмейн и се взираше вцепенено в огъня.

Светлината на пламъците играеше по ръцете й и по синята рокля, с която беше облечена. И двете бяха изцапани с кръв. Самата тя не знаеше как се бе случило. Китката й беше разранена и тя смътно си спомняше как някакъв автоматон я беше сграбчил там, разкъсвайки кожата й с острите си метални пръсти, докато тя се мъчеше да се отскубне.

Не можеше да пропъди образите, които бяха завладели ума й — спомените за опустошаването на селцето в долината. Бяха я отвели дотам с вързани очи, — отнесена от автоматони, които я бяха тръснали безцеремонно върху една скала, от която се разкриваше гледка към селцето под нея.

— Виж — казал бе Мортмейн, злорадствайки, без да я поглежда. — Виж и после ми говори за изкупление.

Уловена като пленница от автоматона, който я държеше отзад, запушил устата й с ръка, Теса бе стояла там, докато Мортмейн тихичко й шепнеше какво ще направи с нея, ако се осмели да извърне очи от селцето. Така че тя бе гледала безпомощно как автоматоните нахлуват в него, посичайки невинните му жители по улиците. Луната се бе издигнала в небето обагрена в червено, докато механичната армия методично подпалваше къща след къща, избивайки семействата, които изскачаха недоумяващи и ужасени навън.

Мортмейн беше избухнал в смях.

— Виждаш ли сега? — бе попитал той. — Тези същества, тези мои създания умеят да мислят, да разсъждават, да планират. Досущ като хора. Само че не могат да бъдат унищожени. Виж там онзи глупак с пушката.

Теса не искаше да поглежда, ала нямаше друг избор. Беше гледала, сурова, със сухи очи, как една фигура далеч под нея вдига пушка, за да се защити. Изстрелите бяха запратили някои от автоматоните назад, но не ги бяха обезвредили и те бяха продължили да напредват. Избиха пушката от ръцете на мъжа, събориха го на улицата. И го разкъсаха на парчета.

— Демоните — промълвил бе Мортмейн — са свирепи и обичат да сеят разруха.

— Моля ви... — с усилие бе успяла да изкара думите от устата си Теса. — Моля ви, стига толкова, достатъчно. Ще направя каквото пожелаете, но моля ви, пожалете селото.

Магистърът се беше изсмял сухо.

— Създанията с часовников механизъм нямат сърца, госпожице Грей. Те са толкова способни на милост, колкото и водата или огънят. Със същия успех можете да умолявате някое наводнение или горски пожар да спрат разрухата си.

— Аз не моля тях — казала бе Теса. Стори й се, че с периферно зрение вижда как един черен кон, възседнат от ездач, препуска по улиците на селцето. Някой, който щеше да избяга от клането, надяваше се тя. — Умолявам вас.

Мортмейн беше обърнал студените си очи към нея и те бяха така празни, както и небето над тях.

— В моето сърце също няма милост. По-рано, за моя досада, ти се опита да пробудиш доброто в мен. Доведох те тук, за да ти покажа колко е безсмислено това. У мен няма нищо добро — то бе изпепелено много отдавна.

— Но аз сторих каквото поискахте от мен — отчаяно беше казала Теса. — Няма нужда да правите всичко това, не и заради мен...

— То не е заради теб — прекъснал я бе той, отвръщайки очи от нея. — Автоматоните трябва да бъдат изпитани, преди да бъдат изпратени в битка. Това е просто наука. Сега те притежават интелигентност. Стратегическо мислене. Нищо не може да им противостои.

— Тогава значи ще се обърнат срещу вас.

— Няма. Техният живот е обвързан с моя. Умра ли, те също ще бъдат унищожени. За да оцелеят, те трябва да ме бранят. — Погледът, с който бе изрекъл тези думи, беше студен и далечен. — Достатъчно. Доведох те, за да ти покажа истинската си същност и ти ще трябва да я приемеш. Ангелът с часовников механизъм закриля живота ти, ала много други невинни животи са в моите... твоите ръце. Не ме ядосвай повече и няма да се наложи същото да сполети и друго селище. Не искам да чувам повече отегчителни възражения.