Принцеса с часовников механизъм

— Положително не е така... положително все още бихте могли да бъдете достоен и добър. Дарихте с живот и разум тези... тези ваши адски устройства. Създадохте това, което би могло да унищожи ловците на сенки. През целия си живот сте дирили справедливост, защото сте вярвали, че ловците на сенки са безчестни и жестоки. Ала ако сега спрете и не нанесете удара си, ще спечелите най-голямата си победа. Ще докажете, че сте по-добър от тях.

Тя се вгледа изпитателно в лицето му. Несъмнено върху него имаше следа от колебание... тънките устни потръпваха лекичко, а в раменете се усещаше напрегната несигурност.

Устата му се изви в усмивка.

— Значи смяташ, че бих могъл да бъда по-добър човек? И ако те послушам, ако не нанеса своя удар, навярно ще останеш с мен от възхищение и няма да се върнеш при ловците на сенки?

— Ами да, господин Мортмейн. Заклевам ви се. — Теса преглътна горчилката в гърлото си. Ако трябваше да остане с него, за да спаси Уил и Джем, Шарлот и Хенри, и Софи, щеше да го направи. — Вярвам, че сте способен да откриете доброто в себе си. Вярвам, че всички сме способни на това.

Крайчетата на тънките му устни подскочиха.

— Вече е следобед, госпожице Грей. Не исках да те будя по-рано. Ела с мен навън. Ела и виж какво съм свършил днес, защото има нещо, което искам да ти покажа.

Теса имаше чувството, че по гърба й плъзват ледени пръсти. Тя изпъна рамене.

— И какво е то?

Сега вече усмивката се разля по цялото му лице.

— Онова, което чаках.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Инквизитор Виктор Уайтлоу

Джосая,

Прости ми за липсата на формалности, защото ти пиша набързо. Сигурен съм, че това няма да е единственото писмо, което ще получиш по въпроса. Всъщност, навярно не е дори първото. Самият аз вече получих цял куп и всички до едно засягат въпроса, който ме изгаря — вярна ли е информацията на Шарлот Брануел? Ако е така, струва ми се повече от вероятно Магистърът наистина да е в Уелс. Наясно съм със съмненията ти относно това доколко може да се има доверие на Уил Херондейл, ала и двамата познавахме баща му. Прибързан и често пъти — роб на страстите си, но по-честен човек от него едва ли може да се намери. Не мисля, че младият Херондейл е лъжец.

Така или иначе, в резултат от писмото на Шарлот в Клейва цари хаос. Настоявам незабавно да свикаме извънредно събрание на Съвета. Не го ли сторим, вярата на ловците на сенки в техния консул, както и в техния инквизитор, ще бъде необратимо подкопана. Оставям оповестяването на това събрание в твои ръце, ала това не е молба. Свикай Съвета или аз ще подам оставка и всички ще научат защо.

Виктор Уайтлоу.

Уил се събуди от писъци.

Годините на обучение мигновено си казаха думата — озова се приклекнал на пода, още преди да се беше събудил напълно. Огледа се наоколо и видя, че е сам в малката стаичка в странноприемницата и че мебелите — тясно легло и обикновена маса, която едва се виждаше в сенките — са си на мястото.

Писъците се повториха — още по-силни. Идваха откъм прозореца. Той се изправи на крака, пресече безшумно стаята и отмести лекичко едното перде, за да погледне навън.

Почти не помнеше как бе влязъл в селцето, водейки след себе си Балиос, чиито копита чаткаха бавно от изтощение. Малко уелско селце, досущ като толкова много други, незабележително с нищо. Лесно беше открил местната странноприемница и беше предал Балиос на грижите на коняря, нареждайки му да разтрие жребеца и да го нахрани с топла овесена ярма, за да го съживи. Това, че говореше уелски, като че ли беше подействало успокояващо на съдържателя и веднага го бяха отвели в единична стая, където почти на мига бе рухнал върху леглото, както си беше с дрехите, и бе потънал в безпаметен сън.