Принцеса с часовников механизъм

„Ангелът с часовников механизъм закриля живота ти." Седнала сама в стаята си, Теса сложи ръка върху него и почувства познатото тиктакане под пръстите си. Затвори очи, ала ужасяващите образи се появиха в съзнанието й. Представи си нефилимите, подгонени от автоматоните като жителите на онова селце. Джем — разкъсан на парчета от механични чудовища, Уил — пронизан от метални остриета, Хенри и Шарлот — в пламъци...

Пръстите й се сключиха яростно около ангела и тя го откъсна от гърлото си, хвърляйки го на неравния каменен под в същия миг, в който една цепеница падна в огъня, изпращайки във въздуха стълб от червени искри. На тяхната светлина Теса видя дланта на лявата си ръка и бледия белег, останал й от онзи път, когато сама се бе изгорила, в деня, в който съобщи на Уил, че е сгодена за Джем.

Точно както тогава, и сега тя посегна към ръжена. Взе го и усети тежестта му в ръката си. Пламъците бяха станали още по-високи. Виждайки света като през златна мъгла, Теса вдигна ръжена и го стовари върху ангела с часовников механизъм.

Макар и изработен от желязо, ръженът се пръсна в дъжд от лъскави метални стружки, които се посипаха по пода, покривайки ангела с часовников механизъм, който си лежеше, недокоснат и невредим, на земята пред коленете й.

А после ангелът започна да се променя. Крилата му потрепериха, а затворените му клепачи се повдигнаха, разкривайки очи от бял кварц, от които струяха тънки лъчи бледа светлина. Досущ като в картините, изобразяващи Витлеемската звезда, светлината се издигаше ли, издигаше, пръскайки искри, които постепенно започнаха да придобиват форма — формата на ангел.

Блещукащото петно от светлина беше толкова ярко, че на Теса й беше трудно да го гледа и все пак успя да различи през него бледите очертания на нещо, приличащо на мъж. Видя очи, които нямаха нито ириси, нито зеници — късчета кристал, които проблясваха на огъня. От раменете му излизаха широки криле, всяко перо от които завършваше с лъскав метал. Ръцете му бяха сключени върху дръжката на изящен меч.

Празните му блестящи очи се спряха върху нея.

— Защо се опитваш да ме унищожиш? — отекна като музика в ума й благият му глас. — Аз те защитавам.

Изведнъж Теса си помисли за Джем, облегнат на възглавниците в леглото си, лицето му — бледо и озарено от светлина: „Животът е повече от това просто да не умреш”.

— Опитвам се да унищожа себе си, не теб.

— Но защо?Животът е дар.

— Искам да постъпя правилно — отвърна тя. — Като запазваш живота ми, допускаш съществуването на огромно зло.

— Зло. — Мелодичният глас беше замислен. — Толкова отдавна съм пленен в своя затвор с часовников механизъм, че съм забравил и добро, и зло.

— Затвор с часовников механизъм? — прошепна Теса. — Но как може един ангел да бъде държан в плен?

— Джон Тадиъс Шейд бе този, който ме плени. Улови душата ми с магия и я затвори в това механично тяло.

— Като Пиксиса — каза Теса. — Само че пленяващ не демон, а ангел.

— Аз съм небесен ангел — рече той, кръжейки над нея. —

Брат на Сиджил, Кураби и Зура*, на Фраваши и Дакини**.

* Ангели в Исляма. — Бел. прев.

** Съответно духове пазители в зороастризма и тантрически фигури в будизма. — Бел. прев.

— И... това е истинската ти форма? Така изглеждаш в действителност?

— Ти виждаш едва частица от моята същност. В истинската си форма аз съм смъртоносно величие. Моя бе свободата на Рая, преди да бъда пленен и прикован към теб.

— Съжалявам — прошепна Теса.

— Вината не е твоя. Не ти ме плени. Нашите души са свързани, но още докато те защитавах в утробата на майка ти, знаех, че си невинна.

— Моят ангел пазител.

— Малцина могат да кажат, че имат ангел, който се грижи за тях. Ала ти можеш.

— Не искам да имам ангел — рече Теса. — Искам да умра, както аз реша, а не да бъда принудена да живея така, както Мортмейн иска.

— Не мога да те оставя да умреш. — Гласът на ангела беше пропит с тъга и девойката неволно си припомни цигулката на Джем, свиреща музиката на сърцето му. — Това е мое задължение.