Принцеса с часовников механизъм

С оглед на кореспонденцията, която сте водили с покойния ми колега, консул Уейланд, навярно ще останете изненадана от това писмо. Клейвът обаче, се нуждае от нов консул и след гласуване вие се оказахте водещият избор сред нас.

Давам си сметка, че навярно сте напълно доволна от това да ръководите Института и че може би не проявявате желание да се нагърбите с отговорността на подобен пост, особено с оглед на травмите, получени от съпруга ви по време на храбрата ви битка с

Магистъра. И все пак мой дълг е да ви предложа тази възможност, не само защото вие очевидно сте предпочитаният избор на Съвета, но и защото познавайки ви, смятам, че от вас ще излезе един от най-добрите консули, заедно с когото съм имал честта да служа.

С най-дълбоко уважение,

Инквизитор Уайтлоу

— Консул! — ахна Софи и листът изпадна от пръстите й. — Искат да ви направят консул?

— Така изглежда. — Гласът на Шарлот беше апатичен.

— Аз... — Софи не бе сигурна какво да каже. Мисълта за Института в Лондон, ръководен от друг, освен госпожа Брануел, беше ужасна. И все пак, консулският пост беше чест, най-голямата, която Клейвът можеше да окаже, и да види господарката си, удостоена с признанието, което бе заслужила, плащайки толкова висока цена... — Никой не е по-достоен от вас — довърши девойката.

— О, Софи, не. Именно аз реших да отидем в Кадер Идрис. Моя е вината, че Хенри никога вече няма да проходи. Аз му причиних това.

— Той не може да ви обвинява. Сигурна съм, че не ви вини.

— Така е, съпругът ми не мисли така. Но аз се обвинявам. Как бих могла да бъда консул и да изпращам ловци на сенки в битка, за да умрат? Не искам такава отговорност.

Софи взе ръката на господарката си в своята и я стисна.

— Шарлот — каза тя, — невинаги става въпрос да се изпращат ловци на сенки в битка. Понякога се налага и да бъдат възпирани. Вие имате състрадателно сърце и сте много умна. В продължение на години ръководихте Анклава. Разбира се, че сърцето ви се къса заради господин Брануел, но да бъдеш консул не предполага само да отнемаш животи, но и да ги спасяваш. Ако не бяхте вие, ако консул Уейланд бе успял да наложи волята си, колко ловци на сенки щяха да загинат от ръцете на механичните създания на Мортмейн?

Шарлот сведе поглед към зачервената, загрубяла от работа ръка на прислужницата, която стискаше нейната.

— Софи — каза тя, — кога стана толкова мъдра?

Лицето на девойката пламна.

— Научих се от вас, госпожо.

— О, не — заяви ръководителката на Института. — Преди малко ме нарече Шарлот. Като бъдещ ловец на сенки, Софи, от сега нататък ще ме наричаш Шарлот. Освен това ще наемем нова прислужница, която да заеме мястото ти, така че да можеш да посветиш времето си на подготовка за своето Извисяване.

— Благодаря — прошепна девойката. — Е, значи ще приемеш предложението? Ще станеш консул?

Шарлот нежно освободи ръката си от тази на Софи и взе писалката си.

— Ще приема. При три условия.

— Какви?

— Първото е да ми бъде разрешено да ръководя Клейва оттук, от Института, и да не се налага да се местя заедно със семейството си в Идрис, поне през първите няколко години. Защото не искам да ви напусна и освен това ми се ще да бъда тук, за да подготвя Уил да поеме ръководството на Института, когато най-сетне си тръгна.

— Уил? — повтори Софи слисано. — Да поеме ръководството на Института?

Шарлот се усмихна.

— Точно така. Това е второто ми условие.

— А третото?

Усмивката на Шарлот помръкна и на нейно място върху лицето й се изписа решителност.

— Резултатът от него, стига да бъде прието, ще видиш още утре — рече тя и като се наведе, започна да пише.

23

По-силни от злото

Ела, да вървим: бузите ти са бледи; макар и половин живот след мене да остава: приятелят ми, мисля, е зачетен с вечна слава, а аз, аз ще отмина и делото ми ще се провали...

Чувам го, отново и отново, безкрайни поздрави на мъртъвците; и ”Аве, аве, аве”

Сбогом, навеки.

Алфред, лорд Тенисън „1п Метопат А.Н.Н.”