Принцеса с часовников механизъм

— Порталът е напълно готов — каза Хенри. — И не забравяйте, че след един час ще го отворя отново, за да може да се върнете.

— И разберете, че го правим само този път — тревожно напомни Шарлот. — Макар и да съм консул, не мога да ви позволявам да посещавате мунданското си семейство...

— Нито дори за Коледа? — попита Сесили с широко отворени печални

очи.

Госпожа Брануел видимо омекна.

— Е, може би за Коледа...

— И рождените дни — обади се Теса. — Рождените дни са специални.

Шарлот закри лицето си с ръце.

— О, в името на Ангела!

Хенри се разсмя и махна с ръка към Портала.

— Тръгвайте.

Сесили мина първа, изчезвайки през магическата врата, сякаш беше прекрачила през водопад. Гейбриъл я последва, а след него — Уил и Теса, хванати здраво за ръце. Теса се съсредоточи върху топлината на дланта му, върху ритъма на пулса му под кожата, докато студът и мракът ги обгърнаха, завихряйки ги в продължение на няколко стремглави, сякаш извадени от времето мигове. Зад клепачите им изригна светлина и ето че тя излезе от тъмнината, като примигваше и се препъваше. Уил я придърпа към себе си, задържайки я да не падне.

Намираха се на широката, криволичеща алея пред имението Рейвънскар. Тя бе виждала мястото само отгоре, когато тримата с Джем и Уил бяха посетили Йоркшир заедно, без да си дават сметка, че в него живеят родителите на Уил. Помнеше, че имението се намира в центъра на дълбока падина, заобиколено от полегати хълмове, обрасли с прещип и пирен... които сега бяха покрити с тънка пелена от сняг. Тогава дърветата бяха зелени, ала сега клоните им бяха голи, а от покрива, застлан с тъмносиви плочи, висяха бляскави ледени шушулки.

В средата на тъмната дъбова врата имаше тежко месингово чукало. Уил погледна сестра си, която му кимна едва забележимо, а после изпъна рамене и посегна към чукалото. Грохотът, който последва, сякаш огласи цялата долина и младежът изруга под нос.

Теса го докосна лекичко по китката.

— Бъди смел. Все пак не е патица, нали така?

С тъмна коса, която му влизаше в очите, той се обърна, за да й се усмихне, и в същия миг вратата се отвори, разкривайки спретнато облечена прислужница с черна рокля и бяла шапчица. Тя хвърли един поглед към групичката пред вратата и се ококори.

— Госпожице Сесили — ахна тя, а после очите й се спряха върху Уил. Тя захлупи устата си с ръка, обърна се и се втурна във вътрешността на къщата.

— О, боже — каза Теса.

— Имам такъв ефект върху жените — подхвърли Уил. — Вероятно трябваше да те предупредя, преди да се съгласиш да се омъжиш за мен.

— Все още мога да размисля — сладко-сладко рече годеницата му.

— Да не си посмяла... — започна той с тих смях, а после на вратата изведнъж се появиха хора — висок, широкоплещест мъж със светлосини очи и буйна руса коса, прошарена със сребристи нишки. Зад него стоеше жена: стройна и поразително красива, с мастиленочерната коса на Уил и Сесили и тъмносини очи с цвят на теменужки. В мига, в който зърна Уил, тя извика и ръцете й подскочиха, като бели птици, подплашени от внезапен порив на вятъра.

Теса пусна ръката на годеника си, който сякаш се беше вцепенил, като лисица, настигната от хрътки.

— Върви — меко го побутна тя и той пристъпи напред.

В същия миг майка му вече го прегръщаше, мълвейки:

— Знаех, че ще се върнеш. Знаех го.

Последва порой от думи на уелски, от които Теса разбра единствено името на Уил. Баща им беше поразен, но се усмихваше, протегнал ръце към Сесили, която се хвърли в прегръдките му с такава охота, с каквато бъдещата госпожа Херондейл не я бе виждала да прави нищо друго.

През следващите няколко мига Теса и Гейбриъл стояха неловко на прага, без да се поглеждат съвсем, но и без да знаят накъде другаде да обърнат очи. Най-сетне Уил се откъсна от майка си и я потупа нежно по рамото. Тя се засмя, макар очите й да бяха пълни със сълзи и подхвърли на уелски нещо, което Теса силно подозираше, че е коментар как сега той е по-висок от нея.

— Малката ми майчица — отвърна Уил, потвърждавайки предположението на Теса, а после се обърна, в същия миг, в който погледът на по-възрастната жена падна първо върху Теса, а после върху Гейбриъл и очите й се разшириха.

— Мамо, татко, това е Тереза Грей. Сгодени сме и идната година възнамеряваме да се оженим.

Майката на Уил ахна — макар че, за облекчение на Теса, звукът бе по-скоро изненадан, отколкото нещо друго — а баща му начаса погледна към Гейбриъл, а после към Сесили, присвивайки очи.

— А кой е този джентълмен?

Усмивката на Уил стана още по-широка.

— А, той ли? Това е... приятелят на Сесили, господин Гейбриъл Лайтуърм.

Гейбриъл, който тъкмо протягаше ръка, за да се здрависа с господин Херондейл, застина ужасено.

— Лайтууд — едва не се задави той. — Гейбриъл Лайтууд.

— Уил! — Сесили се откъсна от прегръдката на баща си и изгледа брат си свирепо.

ГТ1 « /-» ГТ1 «

Той се обърна към Теса с грейнали сини очи и тя отвори уста, за да му се скара, да каже: „Уил\", както бе сторила Сесили, ала беше твърде късно — вече бе избухнала в смях.

Епилог