Принцеса с часовников механизъм

— Ще ви дам всичко — каза Теса с нисък глас, при чийто звук Уил изтръпна до кости. — Абсолютно всичко, ако само ни помогнете да спасим Джем.

Магнус стисна шепа от черната си коса.

— Господи, ама че сте и двамата. Мога да поразпитам наоколо. Да проследя някои от по-необичайните търговски маршрути. Старата Моли...

— Бях при нея — прекъсна го Уил. — Нещо така я е наплашило, че отказва дори да изпълзи от гроба си.

Улси изсумтя.

— И този факт не ти говори нищо, малки ловецо на сенки? Наистина ли си заслужава всичко това, само и само да удължите живота на приятеля си с някой и друг месец, най-много година? Той така или иначе ще умре. И колкото по-скоро се случи това, толкова по-скоро можеш да имаш годеницата му, онази, в която си влюбен. — Той обърна развеселения си поглед към Теса. — Несъмнено броиш с голямо нетърпение дните, докато той издъхне.

Уил не беше сигурен какво точно се случи след това; изведнъж над всичко сякаш се спусна бяла пелена, а монокълът на Улси полетя през стаята. Главата на Уил се удари в нещо, върколакът беше под него, ритайки и ругаейки, и двамата се търкаляха по килима. Остра болка прониза китката му, когато Улси го одра. От това главата му най-сетне се проясни и той си даде сметка, че върколакът го беше притиснал към земята; очите му бяха станали жълти, зъбите му, остри като ками, бяха оголени и готови да го ухапят.

— Престанете! Спрете! — Теса, която все още бе до камината, беше грабнала един ръжен.

Давейки се, ловецът на сенки сложи ръка върху лицето на Улси и го оттласна от себе си. Долноземецът изкрещя и изведнъж тежестта изчезна от гърдите на Уил. — Магнус беше вдигнал върколака и го беше бутнал настрани. След това ръцете на магьосника сграбчиха младежа за якето и той усети как го издърпват от стаята. Улси се взираше след тях, притиснал ръка до лицето си, където сребърният пръстен на Уил беше изгорил скулата му.

— Пусни ме! Пусни ме! — Уил се съпротивляваше, ала хватката на Магнус беше като стомана. Той прекоси коридора и го вкара в една полуосветена библиотека. Момчето най-сетне се отскубна, в същия миг, в който магьосникът го пусна, в резултат на което залитна не особено изящно и се блъсна в облегалката на един диван, тапициран с червено кадифе. — Не мога да оставя Теса сама с Улси...

— Непорочността й едва ли е в опасност точно в неговата компания — сухо отбеляза Магнус. — Улси ще се държи добре, което едва ли може да се каже и за теб.

Уил бавно се обърна, бършейки кръвта от лицето си.

— Гледаш ме сърдито — каза той. — Приличаш на Чърч, точно преди да ухапе някого.

— Да се сбиеш с главата на Претор Лупус... — горчиво отвърна Магнус.

— Знаеш ли какво би направила глутницата му с теб, стига само да има оправдание? Ти май наистина искаш да умреш, а?

— Не искам. — Отговорът на Уил учуди мъничко дори самия него.

— Не знам защо изобщо ти помогнах.

— Харесваш счупените неща.

Магнус направи две крачки и като улови лицето му между дългите си пръсти, повдигна брадичката му нагоре.

— Ти не си Сидни Картън. Каква полза от това да загинеш заради Джеймс Карстерс, когато той така или иначе умира?

— Защото, ако го спася, ще си е струвало...

— Господи! — Очите на Магнус се присвиха. — Какво си струва? Какво би могло да си струва?

— Всичко, което съм изгубил! — изкрещя Уил. — Теса!

Магнус отпусна ръце. След това направи няколко крачки назад, като вдишваше и издишваше бавно, сякаш се молеше за търпение.

— Съжалявам — каза най-сетне. — За онова, което каза Улси.

— Ако Джем умре, не мога да бъда с Теса. Защото ще е все едно съм чакал да се случи точно това или съм се зарадвал на смъртта му, понеже благодарение на нея мога да имам годеницата му. А аз нямам намерение да бъда такъв човек. Няма да извлека полза от смъртта му. Така че той трябва да живее. — Уил свали ръка. Ръкавът му беше почервенял от кръв.

— Това е единственият начин, по който случващото се някога ще означава каквото и да било. В противен случай то би било просто...

— Безсмислено, ненужно страдание и болка? Предполагам няма да помогне особено, ако изтъкна, че животът е именно това. Добрите страдат, злото процъфтява, а всичко тленно отминава.

— Искам нещо повече от това — рече Уил. — Ти ме накара да искам повече. Показа ми, че съм прокълнат само защото бях избрал да повярвам, че е така. Каза ми, че има надежда, смисъл. А сега искаш да обърнеш гръб на онова, което сам създаде.

Магнус се изсмя кратко.

— Ти си непоправим.

— Чувал съм го и преди. — Младежът се отдръпна от дивана и направи гримаса. — Значи ще ми помогнеш?

— Ще ти помогна. — Магьосникът посегна към ризата си и извади нещо, което висеше на верижка и грееше с мека алена светлина. Квадратен червен камък. — Вземи го — каза и го сложи в ръката на Уил, който го погледна учудено.

— Не беше ли на Камила?

— Аз й го подарих. — За миг устните на Магнус се извиха горчиво. — Миналия месец тя ми върна всички подаръци, които съм й правил. Няма причина да не го вземеш. Предупреждава, когато наблизо има демони. Може да действа и с онези създания с часовников механизъм на Мортмейн.