Принцеса с часовников механизъм

— Носеше го, когато излезе от стаята с него, но не и когато се върна. Предполагам не си му казал каква е истинската му стойност? Не си му обяснил, че носи рубин, който струва повече от целия Институт?

— Не го исках — обясни магьосникът.

— Трагично напомняне за една изгубена любов?

— Не подхождаше на тена ми. — Уил и Теса вече бяха в каретата и кочияшът им опъваше юздите. — Мислиш ли, че има шанс за него?

— Шанс за кого?

— За Уил Херондейл. Да бъде щастлив.

Върколакът въздъхна поривисто и остави чашата си.

— Има ли шанс ти да бъдеш щастлив, ако той не е?

Магнус не отговори.

— Влюбен ли си в него? — Във въпроса на Улси имаше единствено любопитство и нито помен от ревност.

Магьосникът се зачуди какво ли бе да имаш подобно сърце, или по -скоро — изобщо да нямаш сърце.

— Не — отвърна му той. — И аз съм се питал същото, но отговорът е „не”. Става дума за нещо различно. Имам чувството, че съм му длъжен. Чувал съм да казват, че когато спасиш живот, си отговорен за него. Ако той никога не открие щастието, ще ми се струва, че съм го разочаровал. Ако не може да има момичето, което обича, ще ми се струва, че съм го разочаровал. Ако не успея да спася живота на неговия парабатай, ще ми се струва, че съм го разочаровал.

— Значи ще го разочароваш — каза Улси. — А междувременно, докато ти униваш и търсиш уин фен, аз мисля да попътувам из провинцията. Градът ужасно ме потиска през зимата.

— Прави каквото искаш. — Магнус пусна завесата, скривайки каретата на Уил и Теса, която тъкмо се изгубваше от погледа му.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Инквизитор Виктор Уайтлоу

Джосая,

С дълбока тревога научих за писмото ти до Съвета, относно Шарлот Брануел. Тъй като с теб се познаваме отдавна, смея да се надявам, че смен ще бъдеш по-открит, отколкото с тях. Има ли някакъв проблем с Шарлот, който те безпокои? Баща й беше скъп приятел и на двама ни и не знам тя да е постъпила непочтено дори веднъж в живота си.

Разтревожено твой,

Виктор Уайтлоу

6

И нека мракът

Любов и Мъка нека се прегърнат, та да не изтлеят и нека мракът гарвановия си блясък задържи: далеч по-сладко е от загуба да се опиеш, и да танцуваш със смъртта, от скръб да виеш.

Алфред, лорд Тенисън, „1п Метопат А.Н.Н.”

До: Инквизитор Виктор Уайтлоу От: Консул Джосая-Уейланд

Пиша ти това писмо с немалка доза трепет, Виктор, въпреки че се познаваме от толкова-години. Чувствам се малко като пророчицата

Касандра, обречена да знае истината, ала никои да не й вярва. Навярно именно моят хюбрнс-издигна Шарлот Брануел до мястото, което-заема-сега и от което ме измъчва.