Принцеса с часовников механизъм

— Истинската любов никога не умира — преведе Уил надписа, инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща откъм коридора. — Не мога да го нося, Магнус. Твърде е красиво за мъж.

— Същото важи и за теб. Върви си вкъщи и се оправи. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. — Той го погледна изпитателно. — А междувременно се постарай да бъдеш достоен за помощта ми.

— Ако се приближиш до мен, ще ти разбия главата с ръжена — заплаши Теса, размахвайки го между себе си и Улси, сякаш държеше меч.

— Не се и съмнявам, че ще го направиш. — Върколакът я гледаше с неохотен респект, докато попиваше кръвта от брадичката си с носна кърпичка с монограм. Уил също беше изцапан с кръв — своята и тази на Улси, а сега несъмнено беше в някоя от другите стаи и я размазваше навсякъде. Младежът открай време не държеше особено на чистотата и подредеността, особено когато беше обзет от силни емоции. — Виждам, че си започнала да приличаш на ловците на сенки, които сякаш обожаваш. Какво те прихвана, та си се сгодила за един от тях? При това такъв, който е на смъртен одър?

В гърдите на момичето лумна гняв и тя си помисли дали да не го удари с ръжена, дори и без да се е опитал да се приближи. Докато се биеше с Уил обаче, се беше движил забележително бързо и тя се съмняваше, че изгледите й са особено добри.

— Не познавате Джеймс Карстерс, така че не говорете за него.

— Обичаш го, нали? — Улси успя някак да придаде неприятно звучене на думите си. — Но си влюбена и в Уил.

Теса цялата се смрази. Знаеше, че Магнус е наясно с любовта на Уил към нея, но мисълта, че онова, което тя изпитваше, е изписано върху лицето й, беше прекалено ужасяваща.

— Не е вярно.

— Лъжкиня. Сериозно, какво толкова, ако единият от тях умре? Винаги ще имаш чудесен резервен вариант.

Тя си помисли за Джем: изражението на лицето му, очите, затворени съсредоточено, докато свиреше на цигулка, извивката на устните му, когато се усмихваше, пръстите му — така нежни в дланта й... всичко у него й беше неизразимо скъпо.

— Ако имахте две деца, бихте ли казали, че не е толкова страшно, ако едното умре, защото ще ви остане другото? — попита тя.

— Човек може да обича две деца. Ала с романтична любов може да отдаде сърцето си само на едного — отвърна Улси. — Такава е природата на Ерос, нали? Така твърдят романите, макар самият аз да нямам опит в това отношение.

— С времето разбрах нещо за романите — рече Теса.

— И какво е то?

—Че не са верни.

Улси повдигна лекичко едната си вежда.

— Ти си интересно създание. Бих казал, че ми е ясно какво виждат у теб двете момчета, но... — Той сви рамене. Върху раздрания му от боя, жълт халат се бе проточила дълга ивица кръв. — Жените са нещо, което никога не съм разбирал.

— Какво у тях ви се струва толкова загадъчно, господине?

— Най-вече — смисълът от тях.

— Е, все трябва да сте имали майка.

— Някоя ме е родила, да — каза Улси без особен ентусиазъм. — Почти не си я спомням.

— Може и да е така, но без жена изобщо не бихте съществували, нали? Колкото и безполезни да ви се струваме, ние сме по-умни, по-решителни и по-търпеливи от мъжете. Вие може и да сте по-силни, но жените издържат повече.

— Това ли правиш и ти? „Издържаш”? Без съмнение една сгодена жена би трябвало да е по-щастлива. — Очите му се впиха пронизващо в нея. — „Ако едно сърце се раздели против себе си, то не ще може да устои”, както казват. Обичаш и двамата и това те раздира.

— Дом — поправи Теса.

Едната вежда на Улси подскочи.

— Моля?

— „Ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои.”* Не сърце. Навярно е по-добре да не се опитвате да използвате цитати, които не знаете съвсем.

* Цитат от Новия завет, Марк 3:25. — Бел. прев.

— А за теб навярно ще е по-добре да престанеш да се самосъжаляваш

— рече той. — Огромен късмет е човек да срещне дори една голяма любов в живота. Ти си открила две.

— Казва онзи, който няма нито една.

— Ох! — Улси сложи ръка върху сърцето си и залитна назад, сякаш щеше да припадне. — Гълъбчето можело да хапе. Много добре, ако не искаш да обсъждаме лични теми, защо не поговорим за нещо по-общо? Като природата ти, например. Магнус изглежда убеден, че си магьосница, но аз не съм толкова сигурен. Според мен у теб тече и кръв на феи, защото какво друго е превъплътяването, ако не магия на илюзиите? А кой няма равен на себе си в магията и илюзиите, ако не феите?

Теса се замисли за синьокосата фея на тържеството у Бенедикт, която бе заявила, че познава майка й, и дъхът й спря за миг. Преди обаче да успее да каже каквото и да било, на вратата се показаха Магнус и Уил, който, както можеше да се очаква, беше окървавен и намръщен. Той погледна първо Теса, а след това Улси и се изсмя.

— Май беше прав, Магнус. Теса не я грози опасност от негова страна. Виж, за обратното не съм толкова сигурен.

— Теса, миличка, остави ръжена — каза магьосникът и протегна ръка.

— Улси може да бъде отвратителен, но съществуват по-добри начини за справяне с настроенията му.