Принцеса с часовников механизъм

— Въобще няма да я познаете, когато я видите, уверявам ви. Моля ви само за седмица, една-едничка седмица, и ако след това никой от вас не може да търпи присъствието й тук, ще уредя да бъде откарана в Идрис. — Шарлот побутна чинията си настрани. — А сега е време да прегледаме копията, които направих на документите на Бенедикт. Кой ще ми помогне?

До: Консул Джосая Уейланд

От: Съвета

Уважаеми господине,

Преди да получим последното ви писмо вярвахме, че различията ни относно Шарлот Брануел се дължат просто на различие в мненията. Макар вие да не сте дали изрично разрешение Джесамин Лавлис да бъде преместена в Института, одобрението за това беше дадено от Братството, което отговаря за тези неща. За нас приемането на момичето обратно в единствения дом, който то е имало някога, въпреки допуснатата грешка, е доказателство за великодушно сърце. Що се отнася до Улси Скот, той предвожда Претор Лупус, организация, която от много време насам смятаме за свой съюзник.

Намекът ви, че Шарлот Брануел се вслушва в онези, които не са дружелюбно настроени към Клейва, ни тревожи дълбоко. Без доказателства за това обаче, не възнамеряваме да предприемем каквото и да било, основаващо се на тази информация.

В името на Разиел,

Членовете на Съвета на нефилимите

Каретата на консула беше лъскаво червено ландо* с пет прозорчета и четирите букви на Клейва, нарисувани отстрани; теглеха го два прекрасни сиви жребеца. Беше влажен ден, ръмеше, и кочияшът седеше прегърбен на капрата, скрит почти напълно под мушамена шапка и наметало. Намръщен, консулът, който не бе казал нито дума откакто бяха излезли от трапезарията на Института, даде знак на Гидеон и Гейбриъл да се качат в каретата, след което ги последва и залости вратичката.

* Вид четириколесна карета с подвижен покрив. — Бел. прев.

Докато каретата потегляше рязко, Гейбриъл се обърна, за да погледне през прозореца. Зад очите и в стомаха си усещаше някакво парещо напрежение, което от предишния ден насам ту се появяваше, ту изчезваше и понякога го връхлиташе с такава мощ, че той си мислеше, че ще повърне.

„Гигантски червей... последния стадий на астриола... демонската шарка."

Когато Шарлот и останалите за първи път бяха изрекли обвиненията си против баща му, той не искаше да повярва. Отстъпничеството на брат му му се бе сторило безумие, предателство толкова огромно, че можеше да бъде обяснено единствено с лудост. Баща му го бе уверил, че Гидеон ще размисли и ще се върне, за да се заеме отново с управляването на дома и с това да бъде Лайтууд. Само че Гидеон не се беше върнал и докато дните ставаха все по-кратки и по-мрачни, а Гейбриъл виждаше баща си все по-малко и по-малко, той за първи път бе започнал да се чуди, а след това и да се страхува.

„Бенедикт беше преследван и убит."

Преследван и убит. Гейбриъл прехвърляше думите в ума си, ала така и не откриваше смисъл в тях. Бе убил чудовище, както го бяха обучили да прави, но това чудовище не беше баща му. Той все още бе жив някъде и момчето всеки момент щеше да погледне през прозореца на къщата и да го види как се приближава по пътеката, с развяно от вятъра дълго сиво палто, изчистените, остри линии на профила му — очертани на фона на небето.

— Гейбриъл. — Гласът на Гидеон проряза мъглата на спомените и виденията му. — Гейбриъл, консулът ти зададе въпрос.

Младежът вдигна глава. Тъмните очи на консула го гледаха очаквателно. Каретата се носеше по улица „Флийт" и журналисти, адвокати и амбулантни търговци се провираха забързано между трафика.

— Попитах те — каза консулът, — как ти харесва гостоприемството на Института.

Гейбриъл примига насреща му. Малко неща изпъкваха в съзнанието му от мъглата на последните няколко дни. Шарлот, която го прегръща. Гидеон, който бърше кръвта от ръцете си. Лицето на Сесили, като ярко, гневно цвете.

— Ами, предполагам, че става — отвърна той хрипливо. — Но не е моят дом.

— Е, имението Лайтууд е великолепно — рече консулът. — Издигнато върху кръв и плячка, разбира се.