Принцеса с часовников механизъм

След думите му се възцари мълчание. Дори консулът сякаш нямаше готов отговор подръка. Сесили беше оставила книгата си на масата и местеше изпитателен поглед между Гейбриъл и консула.

— Извинете ме, консул Уейланд, но каквото и да ви е наговорила Татяна, тя не знае истината за ситуацията — продължи Гейбриъл. — Единствено аз бях в къщата заедно с баща ми, докато болестта му се влошаваше. Бях сам с него, докато полудяваше през последните две седмици. Най-сетне дойдох тук и помолих брат си за помощ. Шарлот бе така добра да постави на мое разположение своите ловци на сенки. Докато се върнем в къщата, създанието, което някога беше баща ми, бе разкъсало съпруга на сестра ми на парчета. Уверявам ви, консул Уейланд, че нямаше никакъв начин татко да бъде спасен. Биехме се за живота си.

— Тогава защо Татяна...

— Защото е унижена — обади се Теса, проговаряйки за първи път, откакто консулът беше влязъл в стаята. — Сама ми го каза. Разчуе ли се за демонската шарка, това ще опетни семейното име. Предполагам, че се опитва да измисли някаква алтернативна история с надеждата вие да я повторите на Съвета. Ала ви лъже.

— Наистина, консул Уейланд — намеси се и Гидеон. — Кое ви се струва по-логично? Че всички сме полудели и сме убили баща ми, а сега синовете му се опитват да покрият истината, или че Татяна лъже? Тя никога не обмисля нещата докрай и вие го знаете.

— Ако вярвате, че с такава лека ръка бих извършил отцеубийство — каза Гейбриъл, сложил ръка върху стола на брат си, — отведете ме на разпит в Града на тишината.

— Това навярно би било най-разумният подход.

При тези думи на консула, Сесили така тресна чаената си чаша върху масата, че всички подскочиха.

— Не е честно — заяви тя. — Той казва истината. Всички ние казваме истината. Не може да не го знаете.

Консулът я измери с продължителен преценяващ поглед, след което се обърна към Шарлот.

— Очакваш да ти имам доверие? И все пак криеш постъпките си от мен. Действията имат последствия, Шарлот.

— Джосая, съобщих ти за случилото се в дома на семейство Лайтууд веднага след като всички се прибраха и се уверих, че са добре...

— Трябваше да ми кажеш по-рано — отсече консулът. — В мига, в който Гейбриъл е пристигнал. Не е ставало дума за рутинна мисия. Както стоят нещата, ти сама си се поставила в положение, в което трябва да те защитавам, въпреки факта, че сте нарушили протокола и сте отишли на тази мисия, без одобрението на Съвета.

— Нямаше време...

— Достатъчно — прекъсна я консулът с глас, който говореше, че изобщо не беше достатъчно. — Гидеон и Гейбриъл ще дойдат с мен в Града на тишината, за да бъдат разпитани. — Шарлот понечи да възрази, но той вдигна ръка. — От наложителна важност е момчетата Лайтууд да бъдат оправдани от Мълчаливите братя; така ще избегнем нежелана бъркотия, а аз ще мога да отхвърля искането на Татяна за обезщетение. Вие двамата — тук консулът се обърна към тях, — слезте и ме чакайте при каретата. Тримата ще отидем в Града на тишината заедно. Когато братята приключат с вас, ако не открият нищо интересно, ще ви върнем тук.

— Ако не открият — отвратено повтори Гидеон.

След това улови брат си за раменете и го изведе от стаята. Докато Гидеон затваряше вратата зад гърба си, Теса забеляза нещо да проблясва върху ръката му. Той отново носеше пръстена на Лайтууд.

— Добре — рече консулът и се обърна към Шарлот. — Защо не ми съобщи в мига, в който хората ти се завърнаха и ти казаха, че Бенедикт е мъртъв?

Ръководителката на Института не откъсваше очи от чашата с чай, устните й бяха свити в тънка черта.

— Исках да защитя момчетата — отговори тя. — Исках да получат поне малко спокойствие и почивка. Малко покой, след като баща им беше умрял пред очите им, преди да започнеш да им задаваш въпроси, Джосая!

— Това далеч не е всичко — продължи консулът, без да обръща внимание на изражението й. — Книгите и записките на Бенедикт. Татяна ни каза за тях. Претърсихме къщата му, ала дневниците му ги няма и писалището му е празно. Това разследване не е твое, Шарлот; тези документи принадлежат на Клейва.

— Какво търсите в тях? — попита Хенри, отмествайки вестника от чинията си. Звучеше така, сякаш не се интересува особено от отговора, но в очите му имаше суров блясък, който беше в разрез с привидното му безразличие.

— Информация за връзката му с Мортмейн. Информация за който и да било друг член на Клейва, който би могъл да е имал нещо общо с Мортмейн. Улики за местонахождението на Мортмейн...

— И устройствата му? — попита Хенри.

Консулът млъкна по средата на изречението.

— Устройствата му?

— Адските устройства. Армията му от автоматони. Тя е създадена, с цел да унищожава ловци на сенки и той възнамерява да я впрегне срещу нас — обясни очевидно възстановилата се Шарлот, докато оставяше салфетката си на масата. — Всъщност, ако може да се вярва на все по-неразбираемите бележки на Бенедикт, този момент ще настъпи по-скоро, отколкото си мислим.

— Значи наистина сте взели записките и дневниците му. Инквизиторът беше сигурен в това. — Консулът потърка очи с опакото на ръката си.