Принцеса с часовников механизъм

— Казах да не говориш. — Гидеон прикова раменете на брат си до стената, достатъчно силно, за да го накара да изохка от болка. — Няма да разкажем на Шарлот за разговора си с консула. Ала също така няма и да я шпионираме. Гейбриъл, ти си ми брат и аз те обичам. Бих сторил всичко, за да те защитя. Но няма да продам душата ти, нито пък своята.

Гейбриъл се взря в него. Косата на Гидеон беше подгизнала от дъжда и капките се процеждаха в яката на палтото му.

— Може да умрем на улицата, ако откажем да изпълним това, което консулът иска от нас.

— Няма да лъжа Шарлот.

— Гидеон...

— Не видя ли изражението му? — прекъсна го Гидеон. — Когато се съгласихме да шпионираме за него, да предадем гостоприемството на дома, който ни подслони? Изобщо не беше учуден. И за миг не е имал съмнение, защото не очаква нищо друго, освен измяна, от онези, които носят името Лайтууд. Това е нашето наследство. — Пръстите му се сключиха още по-здраво около ръцете на брат му. — Животът не е просто оцеляване. Ние сме нефилими, имаме достойнство. Ако ни отнеме това, тогава наистина няма да имаме нищо.

— Защо? — попита Гейбриъл. — Защо си толкова сигурен, че трябва да вземем страната на Шарлот?

— Защото тази на баща ни бе погрешна. Защото познавам ръководителката на Института. Защото от месеци живея тук сред тях и знам, че са добри хора. Защото Шарлот Брануел никога не е проявила към мен друго, освен доброта. А и Софи я обича.

— А ти обичаш Софи.

Гидеон стисна устни.

— Тя е мундан и прислужница — каза Гейбриъл. — Не разбирам какво очакваш да излезе от това, Гидеон.

— Нищо — рязко отсече брат му. — Не очаквам нищо. Но след като смяташ, че би трябвало да очаквам нещо, значи татко ни е възпитал да вярваме, че трябва да постъпваме правилно само когато очакваме нещо в замяна. Няма да изменя на думата, която дадох на Шарлот. Така стоят нещата, Гейбриъл. Ако не ти харесва, ще те отпратя да живееш с Татяна и семейство Блекторн. Сигурен съм, че ще те приютят. Но няма да лъжа Шарлот.

— О, ще го направиш — възрази Гейбриъл. — И двамата ще го сторим. Но ще измамим и консула.

Гидеон присви очи, от ресниците му се процеждаха дъждовни капки.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще сторим това, което консулът поиска и ще четем кореспонденцията на Шарлот. Ала онова, което ще му докладваме, няма да бъде вярно.

— Ако така или иначе ще му докладваме неверни неща, защо изобщо трябва да четем писмата й?

— За да знаем какво да не кажем — обясни Гейбриъл и усети влага в устата си. Имаше такъв вкус, сякаш се беше отцедила от покрива на Института — горчива и мръсна. — За да не би случайно да му издадем истината.

— Ако ни открият, ни очакват крайно сурови последствия.

Гейбриъл изплю глътка дъждовна вода.

— Тогава ми кажи едно. Готов ли си да поемеш риска от сурови последствия заради обитателите на Института? Защото аз... аз го правя заради теб и защото...

— Защото?

— Защото сбърках. Сгреших за баща ни. Вярвах в него, а не трябваше. — Той си пое дълбоко дъх. — Допуснах грешка и искам да я поправя и ако трябва да си платя за нея, съм готов да го сторя.

Гидеон го изгледа продължително.

— Това ли планираше от самото начало? Когато се съгласи на условията на консула в „Сребърните стаи”, това ли беше замислил?

Гейбриъл извърна очи от брат си и погледна към мокрия двор. В съзнанието си отново видя себе си и Гидеон, много по-малки от сега, застанали там, където Темза минаваше през края на имението им. Батко му му показваше безопасните места през мочурливата почва — винаги той му показваше сигурните пътеки. Имаше време, когато двамата си имаха пълно доверие и макар че Гейбриъл не бе сигурен кога то бе отминало, от тази загуба сърцето го болеше повече, отколкото от загубата на баща му.

— Ще ми повярваш ли — горчиво рече той, — ако ти кажа „да”? Защото това е истината.

Гидеон остана неподвижен в продължение на още един дълъг миг. След това Гейбриъл усети, че го придърпват напред, лицето му — притиснато в мокрото вълнено палто на брат му, който го прегръщаше силно и шептеше, докато се полюшваше напред-назад в дъжда:

— Всичко е наред, братленце. Всичко ще бъде наред.

До: Членовете на Съвета От: Консул Джосая Уейланд

Много добре, господа. В такъв случай ви моля единствено за малко търпение и да не действате прибързано. Ако се нуждаете от доказателства, ще ви предоставя такива.

Скоро отново ще ви пиша по този въпрос.

В името на Разиел и в защита на неговата чест,

Консул Джосая Уейланд

7

Посмяла ли бих да мечтая