Принцеса с часовников механизъм

— Помниш ли какво още ти казах онзи ден в гостната? Искам да бъдеш щастлива. Искам и Джем да бъде щастлив. И все пак, докато отиваш към олтара, където той те очаква, за да бъдете свързани завинаги, ти ще стъпваш по невидима пътека от отломките на разбитото ми сърце, Теса. Бих дал живота си за всекиго от вас двамата. Бих дал живота си за вашето щастие. Когато ми каза, че не ме обичаш, си мислех, че чувствата ми ще закърнеят и ще изчезнат, но не стана така. Те се усилваха с всеки изминал ден. Сега, в този миг, те обичам по-отчаяно, отколкото когато и да било преди, а след един час ще те обичам повече, отколкото сега. Знам, че не е честно спрямо теб да ти казвам всичко това, когато не можеш да направиш нищо. — Той си пое накъсано дъх. — Колко ли ме презираш!

Теса имаше чувството, че някой бе издърпал земята изпод краката й. Спомни си какво си бе казала предишната нощ — че чувствата на Уил към нея несъмнено са избледнели, че след години неговата болка ще е по-малка от нейната. И наистина го бе повярвала. Ала сега...

— Не те презирам, Уил. Ти винаги си се държал благородно... по-благородно, отколкото бих могла да очаквам...

— Не — горчиво каза той. — Мисля, че ти никога не си очаквала нищо от мен.

— Очаквала съм всичко,

Уил — прошепна тя. — Повече, отколкото ти от себе си. Ала ти ми даде дори повече от това. — Гласът й изневери. — Казват, че човек не може да раздвои сърцето си, но...

— Уил, Теса! — Шарлот ги викаше от преддверието. — Стига сте се размотавали! И може ли един от вас да доведе Сирил? Възможно е да имаме нужда от помощ с каретата, ако Мълчаливите братя възнамеряват да останат за малко.

Теса погледна безпомощно Уил, но магията на момента между тях си бе отишла. Изражението му беше сдържано, отчаянието, подтиквало го допреди миг, се бе изпарило. Изведнъж сякаш хиляди заключени врати го отделяха от нея.

— Ти върви, аз ей сега идвам — рече той равнодушно и като се обърна, хукна нагоре по стълбите.

Девойката заслиза като вцепенена по стъпалата, подпирайки се лекичко на стената. Какво не бе сторила за малко? Какво едва не му беше казала?

И все пак аз те обичам.

Ала, всемилостиви Боже, каква полза би имало от тези думи, кому биха помогнали? За Уил те щяха да са като ужасен товар на плещите, защото той щеше да знае какво изпитва Теса, без да може да стори каквото и да било. Те биха го привързали още по-силно към нея, нямаше да го освободят, за да си потърси друга, която да обича... някоя, която не беше сгодена за най-добрия му приятел.

„Друга, която да обича.” Тя излезе на стъпалата пред входа на Института и усети как вятърът я прониза като с нож. Всички се бяха събрали на стълбите с леко неловък вид, особено Гейбриъл и Сесили, които изглеждаха така, сякаш се чудят какво търсят тук. Ала Теса почти не ги забелязваше. Сърцето й се свиваше от болка и знаеше, че не е заради студа. Беше заради мисълта за Уил, влюбен в друга.

Само че това беше толкова себично. Ако обикнеше друга, тя щеше да си наложи да го понесе, прехапала устни мълчаливо, така, както той бе изтърпял нейния годеж с Джем. Дължеше му поне това, мислеше си момичето, докато една тъмна карета, управлявана от мъж в пергаментовите на цвят одежди на Мълчаливите братя, изтрополи през отворената порта. Дължеше на Уил същото благородство, което бе проявил той.

Каретата стигна до стъпалата на Института и спря. Теса усети как ръководителката на Института се размърда неспокойно зад нея.

— Още една карета? — каза Шарлот и когато проследи погледа й, Теса видя, че зад първата карета безшумно идва още една, напълно черна, без никакъв герб.

— Ескорт — рече Гейбриъл. — Може би Мълчаливите братя се тревожат, че тя ще се опита да избяга.

— Не. — В гласа на Шарлот се долавяше объркване. — Тя не би...

Мълчаливият брат върху капрата на първата карета пусна юздите,

слезе и отиде до вратичката. В този миг втората карета спря зад него и той се обърна. Теса не можеше да види изражението му, тъй като качулката скриваше лицето му, но нещо в стойката му издаваше изненада. Тя присви очи... имаше нещо странно в конете, които теглеха втората карета — телата им нямаха кожата на обикновени животни, а блестяха като желязо, и движенията им бяха неестествено бързи.

Кочияшът на втората карета скочи от мястото си, приземявайки се с разтърсващ тропот и Теса зърна металическо проблясване, когато ръката му се вдигна към робата с цвят на пергамент... и я смъкна.

Отдолу се показа лъскаво тяло с яйцевидна глава без очи. Медни нитове крепяха ставите на лактите, коленете и раменете. Дясната му ръка — ако можеше да бъде наречена така — завършваше с грубо изработен бронзов арбалет. Създанието я вдигна и я сви. Стоманена стрела, с черен метален връх, полетя във въздуха и се заби в гърдите на първия Мълчалив брат с такава сила, че го запрати на няколко крачки през двора, преди той да се строполи на земята с почервеняла от кръв роба.

9

Изкован или излят от метал