Принцеса с часовников механизъм

...тази течна руда изцеди в приготвени за нея форми и направи първо различни сечива, а после — всичко, дето може да изковеш или излееш от метал*

Джон Милтън, „Изгубеният рай” * Превод Александър Шурбанов.

— Бел. прев.

Теса, парализирана от ужас, видя, че кръвта на Мълчаливите братя бе червена, също като на обикновените хора.

Чу как Шарлот даде няколко нареждания със силен глас, а после Хенри се втурна по стълбите и се хвърли към първата карета. Отвори вратата и Джесамин се строполи в ръцете му. Тялото й беше отпуснато безжизнено, очите й — полузатворени. Беше облечена в същата опърпана бяла рокля, която носеше и когато Теса я беше видяла при посещението си в Града на тишината, а прекрасната й руса коса беше подстригана почти до черепа, като на болна от треска.

— Хенри... — изхлипа тя и се вкопчи в реверите му. — Помогни ми, Хенри. Отведи ме в Института, моля те...

Той се обърна с Джесамин на ръце в същия миг, в който вратите на другата карета се отвориха рязко и отвътре се изсипаха още автоматони, присъединявайки се към първия.

Те сякаш се разгъваха, докато излизаха, като хартиени играчки... един, двама, трима, а после Теса престана да ги брои, тъй като ловците на сенки около нея наизвадиха оръжията от коланите си. Видя проблясването, когато от върха на бастуна на Джем изскочи метално острие и чу шепот на латински, докато серафимски ками лумваха около нея, заобикаляйки я като обръч от свещен огън.

А после автоматоните се хвърлиха в атака. Един от тях се втурна към Хенри и Джесамин, докато останалите се насочиха към стъпалата. Теса чу как Джем извика името й и осъзна, че няма никакво оръжие. Днес не беше възнамерявала да тренира. Огледа се наоколо като обезумяла, търсейки нещо, каквото и да било — по-тежък камък или дори пръчка. По стените на преддверието висяха оръжия — за украса, ала оръжието си беше оръжие. Тя се шмугна вътре, грабна един меч и отново изтича навън.

Там я посрещна хаос. Джесамин беше до колелото на каретата, с която беше дошла, закрила лицето си с ръце. Хенри стоеше до нея, а серафимската кама проблясваше в ръката му, докато той отбиваше атаките на автоматона, който се опитваше да мине покрай него, протегнал към Джесамин завършващите си с шипове ръце. Останалата част от създанията с часовников механизъм се бяха разпръснали пред стъпалата, вкопчени в схватка с ловците на сенките.

Теса вдигна меча с две ръце, обхождайки двора с поглед. Тези автоматони бяха различни от онези, които беше виждала преди — движенията им бяха по-бързи и не така отсечени, медните им стави се сгъваха и разгъваха плавно.

На най-долното стъпало братята Лайтууд се биеха ожесточено с триметрово механично чудовище, размахало ръцете си с шипове като боздугани. Върху рамото на Гейбриъл вече беше зейнала дълбока рана, от която бликаше кръв, ала двамата с Гидеон, единият — отпред, другият — отзад, даваха силен отпор на чудовището. Джем, който беше приклекнал, се изправи и заби бастуна си в главата на друг от автоматоните. Ръцете на съществото потръпнаха конвулсивно и то опита да се отдръпне, но оръжието вече беше потънало дълбоко в металния му череп. Джем издърпа острието и когато автоматонът отново се нахвърли върху него, той замахна към краката му, отсичайки единия. Съществото залитна и се сгромоляса на калдъръма.

Малко по-близо до Теса, камшикът на Шарлот изплющя във въздуха като мълния, откъсвайки арбалета от ръката на първия автоматон, но това изобщо не забави чудовището. То посегна към нея с другата си ръка, подобна на шпатула и завършваща с хищни нокти, ала в този миг Теса се хвърли между тях, замахвайки с меча така, както я беше учил Гидеон — като използва цялото си тяло и нанесе удар отгоре, за да използва и силата на гравитацията на своя страна.

Острието се спусна, отсичайки втората ръка на създанието. Този път от раната шурна черна течност, но и това не спря автоматона и той се наведе над Шарлот, за да нанесе удар с главата си, от която стърчеше късо острие. То се заби над лакътя на жената и тя извика, а след това изплющя с камшика си. Сребристозлатният електрум се обви около гърлото на създанието и го стисна здраво. После Шарлот дръпна с все сила и главата на автоматона, отделена от тялото му, тупна на земята; черна течност рукна от дупките, зейнали в металния му корпус, и механичното създание най-сетне се сгромоляса.