Принцеса с часовников механизъм

— Не познаваш баща ни — каза Гидеон с онзи безизразен тон, който използваше понякога, когато разговорът за семейството му беше неизбежен.

След това отново се обърна към брат си, сложи ръце на раменете му и заговори с тих, равен глас, който останалите не можеха да чуят.

Джем преплете кутрето си с това на Теса — обичайният му жест на привързаност, с който девойката така бе свикнала през последните месеци, че понякога несъзнателно протягаше ръка, когато той беше до нея.

— Това булчинската ти рокля ли е? — попита той тихичко.

Тя бе спасена от необходимостта да отговори от появата на Бриджет, носеща бойно облекло, и това, че Гидеон изведнъж се обърна към тях и заяви:

— Чезуик. Трябва да отидем. Най-малкото аз и Гейбриъл.

— Да отидете сами? — Теса така се стресна, че проговори, без да са я питали. — Но защо не помолите някой да дойде с вас...

— Клейвът. — Сините очи на Уил гледаха проницателно. — Не желаят Клейвът да научи за баща им.

— А ти би ли искал — разгорещено каза Гейбриъл, — ако ставаше дума за твоето семейство? — Устните му се извиха. — Всъщност, забрави. Не е като да знаеш какво означава лоялност...

— Гейбриъл! — В гласа на Гидеон имаше строги нотки. — Не му говори по този начин.

Уил изглеждаше учуден и Теса не можеше да го вини. Като всички в Института, и Гидеон знаеше за проклятието на Уил, за убеждението, което бе причината за враждебността и рязкото му държание. Ала тази история се пазеше в тайна зад стените на Института и никой друг не я беше чувал.

— Ще дойдем с вас. Разбира се, че ще дойдем с вас. — Джем пусна ръката на Теса и пристъпи напред. — Гидеон ни помогна и ние не сме го забравили, нали, Шарлот?

— Естествено, че не — заяви Шарлот и се обърна. — Бриджет, бойното облекло...

— За щастие, аз вече съм в бойно облекло — каза Уил, докато Хенри сваляше жилетката си, за да я замени с връхната дреха на бойното облекло и колана за оръжия; Джем стори същото и изведнъж преддверието закипя: Шарлот говореше тихичко на Хенри с ръка върху корема си. Теса извърна очи от този личен момент между тях и видя глави, чернокоса и руса, доближени една до друга. Джем беше отишъл при Уил и рисуваше руна върху гърлото му. Сесили погледна към брат си и се намръщи.

— За щастие, аз също съм в бойно облекло — обяви тя.

Уил вдигна рязко глава, при което Джем възнегодува сърдито.

— В никакъв случай, Сесили.

— Нямаш право да се разпореждаш с мен. — Очите й хвърляха искри. — И аз идвам.

Уил завъртя глава към Хенри, който сви извинително рамене.

— Има право да дойде. Обучава се от близо два месеца...

— Та тя е още дете!

— Ти вършеше същото, когато беше на петнайсет — тихо каза Джем и Уил рязко се извърна към него.

За миг всички затаиха дъх, дори Гейбриъл. Джем издържа на погледа на Уил, без да трепне, и не за първи път Теса изпита чувството, че двамата разговарят безмълвно.

Уил въздъхна и притвори очи.

— Сега сигурно и Теса ще поиска да дойде.

— Разбира се, че ще дойда — заяви тя. — Може да не съм ловец на сенки, но и аз тренирам. Джем няма да отиде без мен.

— Но ти си с булчинска рокля! — изтъкна Уил.

— Е, сега, след като всички я видяхте, не мога да се омъжа с нея — отвърна тя. — Нали било на лош късмет.

Уил простена нещо на уелски — думите бяха неразбираеми, но тонът беше на човек, който си дава сметка, че е победен. От другия край на стаята Джем отправи тревожна усмивка на Теса. В този миг вратата на Института се отвори, пропускайки лъч светлина в преддверието. На прага, останал без дъх, стоеше Сирил.

— Втората карета е готова — съобщи той. — Е, кой идва?

До: Консул Джосая Уейланд

От: Съвета

Уважаеми господине,

Както несъмнено Ви е известно, десетте години, в продължение на които бяхте избран да служите като консул, изтичат. Дойде време да бъде назначен вашият приемник.

От своя страна, ние сериозно обмисляме да назначим Шарлот Брануел, по баща Феърчайлд. Тя ръководи отлично Института в Лондон и вярваме, че се радва на Вашето одобрение, тъй като бе назначена именно от вас след смъртта на баща си.

Тъй като високо ценим мнението и преценката Ви, ще се радваме да чуем какво мислите по този въпрос.

С най-дълбоко уважение,

Виктор Уайтлоу, инквизитор, от името на Съвета

2

ПОБЕДИТЕЛ-ЧЕРВЕЙ

И да си послужи с Безумие, с Ужас, сюжета докрай да развий!*

Едгар Алан По, „Победител-червей”

* Превод Георги Михайлов. — Бел. прев.