Принцеса с часовников механизъм

Докато каретата на Института влизаше през портата в Чезуик, Теса имаше възможност да огледа къщата на семейство Лайтууд така, както не бе могла първия път, когато беше тук посред нощ. Дълга алея, застлана с чакъл и заслонена от дърветата, отвеждаше до внушителна бяла постройка, където описваше кръг. Къщата страшно приличаше на рисунките, които беше виждала на класически римски и гръцки храмове, с техните строги, симетрични линии и изчистени колони. Пред стъпалата беше спряла карета, чакълести пътеки се виеха из просторните градини.

А те бяха наистина прелестни. Дори през октомври в тях грееше изобилие от цветове — късно цъфтящи червени рози и бронзово оранжеви, жълти и тъмнозлатни хризантеми растяха около грижливо поддържаните пътечки, които лъкатушеха между дърветата. Хенри спря каретата и когато Теса слезе, подпомагана от Джем, тя чу звук на вода — поточе, както предположи, отклонено, за да прекоси градината.

Мястото беше толкова прекрасно, че й беше трудно да го свърже с онова, в което Бенедикт беше дал пъкления си бал, макар да виждаше пътеката, която завиваше зад къщата, същата, по която беше минала онази нощ. Тя водеше до крило, което изглеждаше наскоро построено...

Гидеон спря каретата на Лайтууд зад тази на Института, а Гейбриъл, Уил и Сесили се изсипаха навън. Докато Гидеон се присъединяваше към тях, Уил и Сесили продължаваха да спорят. Младежът ръкомахаше оживено, а сестра му се мръщеше насреща му и свирепото й изражение подчертаваше приликата им толкова осезаемо, че при други обстоятелства би било смешно.

Гидеон, по-блед и от преди, се завъртя в кръг, стиснал меча си в ръка.

— Каретата на Татяна — обясни кратко, когато Джем и Теса се приближиха, и посочи каретата пред стъпалата. И двете й врати бяха отворени. — Вероятно е решила да дойде на гости.

— Точно сега ли... — Гейбриъл звучеше ядосано, ала зелените му очи бяха потъмнели от страх.

Татяна беше сестра им, която наскоро се бе омъжила. Гербът на каретата — венец от тръни — сигурно принадлежеше на семейството на съпруга й, помисли си Теса. Малката групичка стоеше като вцепенена и гледаше как Гейбриъл се приближава до каретата, откачайки дълга сабя от кръста си. Надникна през вратата и изруга на глас.

След това се дръпна назад и очите му срещнаха тези на Гидеон.

— По седалките има кръв. Както и... това. — При тези думи той побутна едно от колелата с върха на сабята си, а когато го отдръпна, от оръжието се проточи нишка воняща слуз.

Уил извади серафимската кама от палтото си и извика:

— Иеремиил! — Острието засия като бледа звезда на есенната светлина и той го насочи първо на север, а после на юг. — Градините обграждат цялата къща и стигат чак до реката — обясни той. — Знам го със сигурност, нали една нощ преследвах демона Марбас през тях. Където и да се намира Бенедикт, съмнявам се, че ще се махне оттук. Опасността да бъде забелязан е прекалено голяма.

— Ние ще се заемем със западната страна на къщата. Вие поемете източната — каза Гейбриъл. — Ако видите нещо, извикайте и ще се съберем.

След това изчисти сабята си в чакъла, изправи се и последва брат си зад къщата. Уил пое в обратната посока заедно с Джем, Сесили и Теса. Когато стигна до ъгъла, спря и обходи градините с поглед, за да види дали няма да зърне или чуе нещо необичайно. Миг по-късно даде знак на останалите да тръгват.

Когато поеха напред, токът на Теса се закачи за някакво камъче под живия плет. Тя залитна, но макар че моментално си възвърна равновесието, Уил погледна назад и се намръщи.

— Теса... — Някога я наричаше Тес, ала тези времена бяха отминали. — Не би трябвало да идваш с нас. Не си подготвена. Поне изчакай в каретата.

— Няма! — възпротиви се тя.

Уил се обърна към Джем, който се мъчеше да потисне усмивката си.

— Теса е твоята годеница. Накарай я да се вразуми.

Джем, стиснал своя бастун меч в ръка, се приближи до нея.

— Теса, би ли го направила за мен, ако те помоля?

— Мислиш, че не съм в състояние да се бия. — Теса се поотдръпна и отвърна решително на погледа му. — Защото съм момиче.

— Мисля, че не си в състояние да се биеш, защото си облечена в булчинска рокля — поправи я Джем. — Честно казано, не мисля, че и Уил би могъл да се бие в нея.

— Навярно не бих могъл — подхвърли Уил, който имаше остър слух като на прилеп. — Но от мен би излязла една наистина сияйна булка.

Сесили вдигна ръка и посочи нещо в далечината.

— Какво е това?

Четиримата се завъртяха като един и видяха, че някой тича към тях. Слънцето грееше право в очите им и за миг, докато свикне със светлината, Теса виждаше само едно размазано петно. То обаче бързо прие очертанията на бягащо момиче. Беше без шапка и светлокестенявата му коса се развяваше зад него. Беше високо и слабичко, облечено в ярка цикламена рокля, която някога вероятно е била елегантна, но сега бе разкъсана и изцапана с кръв. Без да престава да пищи, момичето връхлетя върху малката им групичка и се хвърли в ръцете на Уил.

Той политна назад и едва не изпусна оръжието си.

— Татяна...