Проклетата кауза

— Нали разбирате, аз отделям време, за да поговоря с хората из улиците — добави Роше и се притисна в хълбока ми.

— Искате ли и проба от мустаците му? — попита Дани, като извади форцепс и плик от шкафа.

— Може.

— Предполагам, че ще го проверявате за СПИН — каза Роше и отново ме притисна.

— Да — отговорих.

— Значи все пак мислите, че е педал.

Спрях работа, защото ме хванаха дяволите.

— Детектив Роше — обърнах се към него твърдо, — ако искате да присъствате на аутопсията, ще ми оставите достатъчно място за работа. Ще престанете да се отърквате в мен и ще се отнасяте към пациента ми с уважение. Този човек определено не е искал да лежи мъртъв и гол на масата. А и не ми харесва думата «педал».

— Добре, независимо как ще го наречете, сексуалната му ориентация може да се окаже важна.

Роше не изглеждаше впечатлен, а по-скоро доволен от раздразнението ми.

— Не знаем със сигурност дали този човек е бил гей — казах. — Но съм сто процента сигурна, че не е умрял от СПИН.

Грабнах скалпела от количката и поведението на Роше рязко се промени. Той се отдръпна назад внезапно, очевидно уплашен от това, че започвам да режа. Още един проблем, с който трябваше да се справя.

— Присъствали ли сте някога на аутопсия? — запитах.

— На няколко — отговори той спокойно, но изглеждаше като че ли всеки момент щеше да повърне.

— Защо не седнете ето там — предложих не особено любезно, като се чудех защо му бяха възложили този случай, а и всеки друг. — Или излезте навън в гаража.

— Тук просто е горещо.

— Ако започнете да повръщате, отидете до най-близкия кош за боклук — казах.

Дани едва се сдържа да не се изкикоти.

— Просто ще седна тук за секунда — каза Роше и отиде до бюрото.

Направих бързо Y-образния разрез. Острието се придвижи от раменете до гръдната кост и после до таза. Когато кръвта бе изложена на въздуха, долових миризма, която ме накара да спра работата си.

— Знаете ли, «Липшоу» имат много добър инструмент за острене на скалпели — каза Дани. — Много ми се иска да можехме да си го позволим. Остри ги с вода, така че просто можете да пъхнете ножовете вътре и да ги оставите.

Нямаше начин да сбъркам миризмата, която бях усетила, но просто не можех да повярвам.

— Тъкмо прегледах новия им каталог — продължи той. — Имаше страхотни неща. Направо побеснявам, като се сетя, че не можем да си ги позволим. Това не можеше да е вярно.

— Дани, отвори вратите — казах тихо, но настойчиво, с което го стреснах.

— Какво има? — запита той разтревожено.

— Трябва да вкараме колкото се може повече чист въздух тук. Още сега.

Той се задвижи бързо въпреки болното си коляно и отвори двойната врата, която водеше към коридора.

— Какво има? — надигна се Роше.

— Този човек мирише странно — отговорих уклончиво, защото не исках да споделям подозренията си, особено с него.

— Не усещам нищо — каза Роше, като стана и се огледа, като че ли загадъчната миризма беше нещо, което можеше да се види.

Кръвта на Едингс миришеше силно на горчиви бадеми, но не се учудих, че Роше и Дани не можеха да усетят миризмата. Способността да доловиш мириса на цианид е свързана с пола рецесивна черта, която се унаследява от по-малко от трийсет процента от хората. Аз бях сред малцината късметлии.

— Повярвайте ми — казах, докато смъквах кожата на гърба, внимавайки да не пробия междуребрените мускули. — Той мирише много странно.

— И какво означава това? — запита Роше.

— Не мога да отговоря, докато не проведем тестовете — отговорих. — Междувременно ще огледаме грижливо цялото му оборудване, за да се уверим, че всичко е функционирало правилно. Имам предвид, възможно е в маркуча да са проникнали изгорели газове.

— Познавате ли добре наргилетата? — запита Дани, който се бе върнал до масата, за да помогне.

— Никога не съм използвала такова.

Направих страничен разрез на гърдите, дръпнах назад кожата и оформих джоб от нея, който Дани напълни с вода. Натопих ръка вътре и вкарах острието на скалпела между две ребра. Проверих за наличие на мехурчета, които можеха да покажат, че нараняване при гмуркане е вкарало въздух в гръдната кухина. Нямаше нито едно такова.

— Хайде да извадим маркуча и наргилето от лодката и да ги донесем тук — реших. — Добре ще е да намерим консултант водолаз и да чуем мнението му. Познаваш ли някого наоколо, когото можем да намерим по време на празниците?

— Има водолазен магазин на улица «Хемптън». Доктор Мант го използва понякога.

Той намери телефонните номера и звънна, но магазинът беше затворен в тази снежна новогодишна вечер, а собственикът не си беше у дома. После Дани отиде до гаража, а след малко дочух познат глас, който говореше високо с него. По коридора прозвучаха тежки стъпки.

— Нямаше да ти позволят, ако беше ченге — чу се гласът на Пит Марино в залата за аутопсии.

— Знам, но не го разбирам — каза Дани.

— Ами ще ти кажа поне една причина. Дълга коса като твоята осигурява на онези задници навън още едно нещо, което да сграбчат. Ако бях на твое място, щях да я отрежа. А и момичетата ще те харесват повече.