Проклетата кауза

— Точно това е проблемът. Навсякъде има цивилни. Някои от тях са наемници, които биха купили и продали всичко, без въобще да обръщат внимание на националната сигурност. Както знаете, затвореният док е ръководен от цивилна компания. Тя инспектира кораби, които се продават на различни градове или са определени за бракуване.

— Ами подводницата, която е там в момента — «Експлойтър»? — запитах. — Видях я, когато вадехме тялото на Едингс.

— Това е подводница клас «Зулу 5» с насочващи се ракети. Десет торпеда плюс две ракети. Произведена в периода 1955–1957 — отговори генерал Сешънс. — От шейсетте години насам всички подводници, построени в САЩ, са с ядрена енергия.

— Значи тази, за която говорим, е стара — каза Марино. — Не е ядрена.

Генералът отговори:

— Няма начин да е ядрена. Но можете да й поставите всеки тип бойна глава на ракетата или торпедото.

— Искате да кажете, че подводницата, до която се гмурках, може да бъде заредена с ядрени оръжия? — запитах, осъзнавайки зловещата заплаха.

— Доктор Скарпета — отвърна генералът и се наведе към мен, — ние не смятаме, че тази подводница е била презаредена тук, в САЩ. Било е нужно само да се изпрати в открито море, където да я посрещне някой, който не би трябвало да я притежава. Работата може да се свърши и там. Това, което Ирак или Алжир не могат да направят сами, е да произведат оръжеен плутоний на тяхна земя.

— А той откъде идва? — запита Марино. — Това не е нещо, което можеш да вземеш от една ядрена електроцентрала. А ако терористите са на друго мнение, тогава вероятно си имаме работа с банда тъпи селяндури.

— Да, би било изключително трудно, ако не и невъзможно да се получи плутоний в Олд Пойнт — съгласих се.

— Анархист като Джоуъл Хенд не мисли за това колко трудна е работата — намеси се Уесли.

— А и е възможно — добави Сешънс. — Около два месеца след като новите горивни прътове са били поставени в реактора, има прозорец, от който може да се получи плутоний.

— Колко често се подменят тези прътове? — запита Марино.

— Олд Пойнт подменя една трета на всеки петнадесет месеца. Това са осем комплекта, или около три атомни бомби, ако затвориш реакторите и извадиш устройствата през този двумесечен прозорец.

— Значи Хенд е знаел разписанието — казах.

— О, да.

Спомних си телефонните записи на директорите на ОЕ, в които някой като Едингс можеше да е проникнал незаконно.

— Значи някой се е занимавал с това — отсъдих.

— Смятаме, че знаем кой. Всъщност е един доста високопоставен служител — отвърна Сешънс. — Човек, който солидно е повлиял на решението офисът на ОЕ да бъде разположен в имот, съседен на фермата на Хенд.

— Фермата, която принадлежи на Джошуа Хейс?

— Да.

— Мамка му! — изруга Марино. — Хенд вероятно е планирал това с години. А и сигурно получава доста мангизи отнякъде.

— Няма спор и по двете — съгласи се генералът. — Нещо подобно трябва да се планира с години, а и някой плаща за него.

— Не трябва да забравяме, че фанатик като Хенд — обади се Уесли — мисли, че участва в религиозна война от изключително значение. Той може да си позволи да проявява търпение.

— Генерал Сешънс — казах, — ако подводницата, за която говорим, е предназначена за далечно пристанище, КВС може ли да знае това?

— Абсолютно.

— Как? — запита Марино.

— Различни начини — отговори генералът. — Например, когато корабите се съхраняват в затворения док, тръбите за ракети и торпеда се покриват със стоманени плочи. Заварява се валът на кораба. Очевидно всички оръжия и средства за комуникация са свалени.

— А това означава, че нарушението на някои от тези правила може да бъде установено отвън — казах. — Можете да го установите, ако се вгледате в кораба, докато сте близо до него във водата.

Генералът ме изгледа внимателно и осъзна значението на думите ми.

— Да, може да се разбере.

— Можете да се гмурнете и да откриете, че например торпедата не са запечатани. Може дори да видите, че валът не е заварен.

— Да — потвърди той отново. — Можете да установите всички тези неща.

— Точно това е правил Едингс.

— Страхувам се, че е така — обади се Уесли. — Водолазите извадиха фотоапарата му. На филма имаше само три кадъра. Всичките представляваха замъглени образи на вала на «Експлойтър». По това личи, че не е бил от дълго време във водата, преди да умре.

— Къде се намира подводницата сега? — попитах. Генералът се поколеба.

— Може да се каже, че я преследваме.

— Значи е изчезнала.

— Страхувам се, че е напуснала пристанището по същото време, когато са нападнали ядрената електростанция.

Погледнах тримата мъже.

— Е, аз определено мисля, че знаем защо Едингс е станал такъв параноик по отношение на самозащитата си.

— Някой го е набутал в капан — каза Марино. — Не може просто в последната минута да решиш да отровиш някого с цианид.

— Това е било предумишлено убийство, извършено от човек, на когото Едингс е имал доверие — каза Уесли. — Надали е разправял на много хора с какво възнамерява да се занимава през нощта.

Спомних си друго съкращение във факса на Едингс. КПТ можеше да е съкратено от «капитан». Споменах им името на капитан Грийн.