Р.У.Р. (Колективна драма с комедиен пролог и три действия)

Д-р Гал(до прозореца). Знаеш ли, Бусман, никой крал не е имал по-голяма могила от твоята. Половин милиард на сърцето. Ах, та това е като шепа сухи листа върху убита катеричка, бедни Бусман!

Халемайер. Божичко… той беше… Нашето уважение, Бусман… Божичко, той искаше да ни откупи!

Алквист(с молитвено събрани ръце). Амин. (Пауза.)

Д-р Гал. Чувате ли?

Домин. Бучене. Като вятър.

Д-р Гал. Като далечна буря.

Фабри(запалва крушката на камината). Свети ти, последна свещ надгробна на човечеството! Динамата още се въртят, нашите са още там… Дръжте се, мъже от електроцентралата!

Халемайер. То било велико нещо — да бъдеш човек. Нещо огромно, неизмеримо. В мен бръмчат като в пчелен кошер милион съзнания. Милион души се събират в мен. Приятели, то било велико нещо.

Фабри. Още светиш ти, хитроумна светлинка, още ослепяваш със своя блясък, сияйна, несекваща мисъл! Науко водеща — прекрасно творение на хората! Пламенна искро на духа!

Алквист. Вечна лампо божия, огнена колеснице, свята свещ на вярата, моли се! Жертвен олтаре…

Д-р Гал

. Първи огньове, пламтящи клончета в пещера! Лагерен огън! Стражева клада!

Фабри. Още бдиш, човешка звездице, сияеш, без да трепкаш, съвършен пламък, дух ясен и изобретателен. Всеки твой лъч е велика мисъл…

Домин. Факел, предаван от ръка на ръка, от век на век, вечно напред,

Хелена. Семейна лампа във вечерта. Деца, деца, трябва да спите вече. (Крушката угасва.)

Фабри. Край.

Халемайер. Какво е станало?

Фабри, Падна електроцентралата. Сега е наш ред. (Отваря се вратата вляво, в рамката й стои Нана.)

Нана. Паднете на колене! Дойде часът на разплатата!

Халемайер. Дявол да го вземе, ти жива ли си още?

Нана. Покайте се, неверници! Дойде краят на света! Молете се! (Тича навън.) Часът на разплатата…

Хелена. Сбогом на всички ви, сбогом, Гал, сбогом, Алквист, сбогом, Фабри…

Домин(отваря вратата вдясно)

. Тука, Хелена! (Затваря след нея.) Сега бързо! Кой ще застане пред вратата?

Д-р Гал(отвън шум). Охо, вече започва! Сбогом, момчета! (Тича надясно през тапицираната врата.)

Домин. Стълбите?

Фабри. Аз. Идете при Хелена. (Откъсва си един цвят от букета и излиза.)

Домин. Антрето?

Алквист. Аз.

Домин. Пистолет имате ли?

Алквист. Благодаря, аз не стрелям.

Домин. Какво имате намерение да правите?

Алквист(излиза). Да умра.

Халемайер

. Аз ще остана тук. (Отдолу бърза стрелба.) Охо, Гал започва играта. Вървете, Хари!

Домин. Тръгвам. (Преглежда два броунинга.)

Халемайер. По дяволите, идете при нея!

Домин. Сбогом. (Излиза вдясно при Хелена.)

Халемайер(сам). Бързо, барикада! (Сваля палтото си и дърпа канапето, креслата, масичките към вратите вдясно. Разтърсващ взрив. Халемайер спира.) Проклети разбойници, и бомби имат! (Отново стрелба. Продължава да работи.) Човек трябва да се отбранява! Дори и… дори и… Не се предавайте, Гал! (Взрив. Изправя се и се ослушва.) Е, и? (Хваща тежкия скрин и го тегли към барикадата. Към прозореца по стълба се изкачва при него Робот. Вдясно стрелба. Мъчи се със скрина.) Още малко! Последно укрепление… Човек… не бива… никога да се предава! (Робот скача от прозореца и пробожда Халемайер зад скрина. Втори, трети, четвърти робот скачат от прозореца. След тях Радиус и други роботи.)

Радиус

. Готово ли е?

Робот(изправя се над лежащия Халемайер). Да. (Отдясно влизат нови роботи.)

Радиус. Готови ли сте?

Друг робот. Готови. (Още роботи отляво.)

Радиус. Готови ли сте?

Друг робот. Да.

Двама роботи(влачат Алквист). Не стреляше. Да го убием ли?

Радиус. Убийте го. (Взира се в Алквист). Оставете го.

Робот. Човек е.

Радиус. Робот. Работи като робот с ръцете си. Строи къщи. Може да работи.

Алквист. Убийте ме.

Радиус. Ще работиш. Ще строиш. Роботите ще строят много. Ще строят нови къщи за нови роботи. Ще им служиш.