Разбудени фурии

— И какво? — Свих рамене, за да прогоня надигащия се гняв, защото единственият начин да узнае тази дребна подробност беше чрез виртуален разпит на Ор, Кийока или Ласло, след като моят по-млад двойник му е помогнал да ги убие. — При вас рядко има значение кой точно носи цялата вина.

Жената от охраната изръмжа гърлено. Танаседа я усмири с леко мръдване на ръката, но погледът му към мен далеч не бе тъй любезен, както гласът.

— Стана ми известно също така, че притежавате мозъчното записващо устройство на Хираясу Юкио.

— А.

— Така ли е?

— Е, ако си въобразявате, че ще ви позволя да ме претърсите, можете да…

— Так. — Гласът на Мураками изглеждаше ленив, но не беше. — Дръж се прилично. Взел ли си приставката на Хираясу или не?

За миг се задържах в повратния миг и почти се надявах да опитат със сила. Мъжът вляво от Танаседа трепна и аз му се усмихнах. Но те бяха твърде добре обучени.

— Не е у мен — казах аз.

— Но можеш да я доставиш на Танаседа-сан, нали?

— Да, бих могъл, стига да имам стимул.

Ново гърлено ръмжене, този път и от тримата биячи.

— Ронин — изсъска през зъби единият.

Погледнах го в очите.

— Точно така, мой човек. Без господар. Затова внимавай в картинката. Няма кой да ме усмири, ако не ми допаднеш.

— Нито пък от кого да дочакате помощ, ако ви притиснат в ъгъла — отбеляза Танаседа. — Ще бъдете ли така любезен да оставите тия детинщини, Ковач-сан? Говорите за стимули. Без сведенията, които доставих, сега щяхте да бъдете в плен заедно с колегите си и да очаквате екзекуция. Освен това предложих да отменя собствената си заповед за вашето елиминиране. Нима това не е достатъчно, за да върнете една мозъчна приставка, която така или иначе не ви трябва?

Усмихнах се.

— Баламосваш ме, Танаседа. Не го правиш заради Хираясу. Много добре знаеш, че той е въздух под налягане.

Шефът на якудза сякаш се стегна още повече и впи поглед в мен. Все още нямах представа защо го притискам и какво точно очаквам.

— Хираясу Юкио е единственият син на брат ми. — Думите прозвучаха в пространството между нас съвсем тихо, почти шепнешком, но изпълнени със сдържана ярост. — Това е дълг, който един южняк едва ли е в състояние да разбере.

— Мамка му — възкликна смаяно Ядви.

— А ти какво очакваше, Ядви? — Аз се изкашлях тихо. — В крайна сметка той е най-обикновен престъпник, не по-различен от скапаните хайдуци. Просто друга митология и същата тъпа мания за древна чест.

— Так…

— Недей да се месиш, Тод. Дай да извадим нещата на открито, където им е мястото. Това е политика и няма нищо чисто. Нашият Танаседа изобщо не се тревожи за своя племенник. Хираясу е просто странична печалба. Тревожи го, че губи хватка, бои се да не го накажат за издънка при опит за шантаж. Вижда как Сегешвар иска да се сприятели с Аюра Харлан и изпада в ужас, че хайдуците ще докопат парче от глобалната баница в замяна на верността си. И всичко това братовчедите му от Милспорт ще трупнат най-вероятно на неговия праг заедно с къс меч и инструкция, която гласи: забий ето тук и завърти ето така. Нали, Тан?

Както очаквах, биячът отляво не издържа. Тънко като игла острие изхвръкна от десния му ръкав. Танаседа кресна нещо и той застина. Очите му бяха готови да ме изпепелят, а ръката му побеля върху дръжката на ножа.

— Видя ли — казах му аз. — Самураят без господар няма такива проблеми. Никой не го държи на каишка. Ако си ронин, не си принуден да гледаш как честта се продава в името на политическата облага.

— Мамка му, Так, няма ли да млъкнеш? — изстена Мураками.

Танаседа пристъпи покрай треперещия от гняв телохранител. Гледаше ме с присвити очи, като че бях някакво отровно насекомо, което трябва да се изследва отблизо.

— Кажете ми, Ковач-сан — тихо попита той, — нима в крайна сметка желаете да умрете от ръката на моята организация? Да не би да търсите смъртта?

Няколко секунди го гледах в очите, после издадох презрителен звук.

— Ти дори не можеш да си представиш какво търся, Танаседа. Не би го познал, дори ако ти отхапе патката. А ако по някакво чудо се натъкнеш на него, ще потърсиш начин да го продадеш.

Погледнах към Мураками, чиято ръка бе застинала върху дръжката на калашника. Кимнах.

— Добре, Тод. Видях твоя доносник. Влизам в играта.

— Значи имаме споразумение? — попита Танаседа.

Вдъхнах дълбоко и пак се обърнах към него.

— Кажи ми само едно. Откога Сегешвар се е споразумял с моя двойник?

— О, има доста време. — Не можех да преценя дали в гласа му звучи злорадство. — Мисля, че вече от няколко седмици знае за съществуването на двама ви. Вашият двойник много активно проверяваше старите връзки.