Читаем Разбудени фурии полностью

Надигам я от рамото си, отпускам я надолу и движението освобождава нова вълна от феромони. Лицата ни са на сантиметри едно от друго.

— Мики — успявам да избъбря аз. — Мики Тръпката.

Тя стрелва глава напред като птица и устата й се впива в моята, прекъсвайки думите. Езикът й е горещ и трескав, а ръцете отново се захващат с дрехите ми, този път решително и целенасочено. Неловко смъквам якето, разкопчавам дебелите панталони от синтебрез и ръката й тутакси хлътва в отвора. Дълги седмици в Неразчистеното почти без уединение и възможност за мастурбиране, тяло, замразено от векове — едва се удържам да не свърша веднага щом ръката й обгръща члена ми. Тя долавя това и се усмихва, без да откъсва устни от моите, усещам го само по лекичкото скърцане на зъби върху зъби и дълбокия, тих гърлен смях. Коленичи в спалния чувал, като се придържа с една ръка за моето рамо, а другата остава между краката ми и се раздвижва. Пръстите й — дълги, тънки, горещи и лепкави от пот — сръчно се свиват на пръстен и нежно танцуват нагоре-надолу. Смъквам панталоните надолу по бедрата си и се накланям назад, за да й дам повече място. Върхът на палеца й играе напред-назад по главичката като метроном. Изстенвам безкрайно дълго, до изпразване на дробовете, и в същия миг тя забавя ритъма почти до нула. Притиска гърдите ми със свободната си ръка, избутва ме към пода, а хватката й върху обтегнатия ми член се стяга като менгеме. Наелектризираните мускули на корема извиват тялото ми на дъга, устремена срещу нейния натиск и това донякъде потиска пулсиращия стремеж да свърша незабавно.

— Искаш ли да бъдеш в мен? — пита сериозно тя.

Тръскам глава.

— Каквото речеш, Силви. Каквото…

Тя рязко дръпва основата на члена.

— Името ми не е Силви.

— Надя. Каквото речеш.

Сграбчвам я за заоблената буза на дупето, за дългото, стегнато бедро и я придърпвам върху себе си. Тя вдига ръка от гърдите ми, посяга надолу, разкрачва се, после бавно се отпуска върху члена ми. От допира ахваме едновременно. Намирам нейде дълбоко в себе си мъничко емисарски самоконтрол и слагам ръце на бедрата й, за да помагам на нейните движения нагоре-надолу. Но това няма да трае дълго. Тя посяга към главата ми и я притегля до едната издута гръд, притиска лицето ми в плътта и ме насочва към връхчето. Засмуквам го и сграбчвам в длан другата гръд, а тя се надига на колене и в бесен галоп насочва и двама ни към експлозия, от която всичко около нас помръква.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Возвращение к вершинам
Возвращение к вершинам

По воле слепого случая они оказались бесконечно далеко от дома, в мире, где нет карт и учебников по географии, а от туземцев можно узнать лишь крохи, да и те зачастую неправдоподобные. Все остальное приходится постигать практикой — в долгих походах все дальше и дальше расширяя исследованную зону, которая ничуть не похожа на городской парк… Различных угроз здесь хоть отбавляй, а к уже известным врагам добавляются новые, и они гораздо опаснее. При этом не хватает самого элементарного, и потому любой металлический предмет бесценен. Да что там металл, даже заношенную и рваную тряпку не отправишь на свалку, потому как новую в магазине не купишь.Но есть одно место, где можно разжиться и металлом, и одеждой, и лекарствами, — там всего полно. Вот только поход туда настолько опасен и труден, что обещает затмить все прочие экспедиции.

Артем Каменистый , АРТЕМ КАМЕНИСТЫЙ

Фантастика / Боевая фантастика / Научная Фантастика