Разединени равнини

Мечът свари първия бодигард неподготвен и го прониза в корема, а при обратния замах изби арбалета от ръцете на колегата му, преди той да е успял да стреля. Арбалетчикът политна назад, посягайки към меча си, а третият бодигард се хвърли в атака.

Биваше си го. Тази битка очевидно не му беше първата. Жалко за уменията му, помисли си Хокиак, но такава беше природата на този бизнес.

Мечът на Фелисе Миен беше дълъг четири стъпки, но половината от тази дължина се падаше на орнаментираната метална дръжка. Самото острие беше право, двуостро и се стесняваше при върха. Жената го въртеше както с две ръце, така и с една — еднакво умело и с лявата, и с дясната, — засипваше с удари гарда на противника си от всички посоки, докато нещастникът се опитваше да защити своя работодател. Накрая с едно-единствено движение, тя успя да избегне атаката му и да го прониже във врата с много повече сила, отколкото предполагаха тънките й ръце, толкова силно, че за малко да го обезглави.

В този миг Дрейуейн хукна и жената хвърли меча си след него сякаш на шега. Оръжието се заби в стената на косъм от главата на чиновника, одрасквайки пътьом бузата му. Дрейуейн изкрещя и се закова на място, после хвана дръжката и започна да я дърпа. Острият край на ефеса беше приковал ухото му към стената. Ухото му?! Хокиак никога не беше виждал такова хвърляне, не само точно, а и мощно — толкова силно, че бръмбарородният напразно се опитваше да издърпа меча от стената. Теглеше го с две ръце, но оръжието не помръдваше.

Междувременно арбалетчикът беше извадил меча си и сега се хвърли срещу невъоръжената жена. Тя заотстъпва назад, плащът се развя около нея, а после от палците й щръкнаха остриета. Хокиак се облещи, защото досега не бе чувал за такова Изкуство на предците, още по-странно бе то при миролюбивите водни кончета. Остриетата бяха дълги близо пет сантиметра, извити като нокти и остри като бръснач. Жената зае бойна стойка — палците напред, готови за удар, останалите пръсти свити към дланите.

Последният бодигард спря, претегляйки шансовете.

— Убий я! — изврещя прегракнало Дрейуейн. — Просто я убий, проклета да е.

Бодигардът се бе оказал в незавидната ситуация на професионалист, разкъсван между инстинкта за самосъхранение и необходимостта да запази репутацията си. Фелисе не му даде време да размишлява — нападна го и бръсначите го порязаха три пъти преди той да е вдигнал меча си за защита. Мъжът залитна назад с окървавено лице. Фелисе се втурна след него и хвана с две ръце главата му, сякаш се канеше да го целуне. Но не го целуна, а заби остриетата в гърлото му и той се строполи на пода.

А после жената погледна към Хокиак, и ако преди очите й горяха, сега в тях беснееха огнени слънца на безумна ярост.

Напрегнат като струна, той се облегна миролюбиво на бастуна си и помръдна брадичка, изтъквайки безмълвно факта, че нито един от неговите хора не е понечил да се намеси. Жената изглежда го разбра, защото след миг тръгна по окървавения под към Дрейуейн.

— Махай се! — изпищя той. — Някой да ми помогне! Помощ! — Уви, стените на задната стаичка бяха дебели, а и хората в този квартал никога не се месеха в чужди работи.

Жената вдигна ръка и хвана трептящата дръжка на меча си.

— Талрик — каза простичко тя, и сладкодумно някак.

— Талрик, да! — простена Дрейуейн. — Отпратили са го. Отпратили са го на запад, към новите земи. В град Хелерон, при леярните. Той е от външната служба на Рекеф. Знаеш ли какво означава това?

— О, знам съвсем точно какво означава — кимна жената. В този миг единствен Дрейуейн виждаше изражението й и от него гласът му изтъня до скимтене.

— Знаеш ли къде е този Хелерон, Хокиак? — попита Фелисе, без да се обръща.

— И още как — потвърди старият скорпионороден. „Напоследък всеки месец прекарвам хора на запад“, добави наум.

— Добре — каза тя и издърпа без усилие меча от стената. Дрейуейн едва бе въздъхнал облекчено, когато тя заби с две ръце острието в гърдите му и го изтегли отново, всичко това с едно плавно, непрекъснато движение. Дебелият мъж умря на място, без да разбере какво го е сполетяло. Може би това е нейният начин да прояви милост, помисли си Хокиак. Или да благодари. Очарователна мисъл. — Ще ми осигуриш транспорт до Хелерон — продължи жената. — И провизии. И карта, която мога да разчета. — Последното изискване несъмнено беше свързано с факта, че не е Умела и като такава намира машините, арбалетите и техническото чертане за непонятни неща.

— Имам една карта на скакалецородни — обяви Хокиак. — Старичка е, но не вярвам градовете да са се преместили с много. Виж, всичко това ще струва пари. Десетте процента за посредничеството съм си ги изкарал, щото ти го доведох тук. За станалото след това не отговарям.

Жената се обърна и го погледна усмихната. Хубава беше, като се усмихнеше — и по-смъртоносна от всяка паякородна съблазнителка.

— Майстор Дрейуейн току-що се отказа от платата си. Колко са десет процента от нищо, майстор Хокиак? Ти ми кажи.

Скорпионоидът въздъхна дълбоко и хората му се напрегнаха, готови да й скочат.