Разединени равнини

— Въздушните им кораби обаче могат да летят на много по-голяма височина — продължи Тото. — Толкова високо всъщност, че единствено друга машина или бойно насекомо, способни на полет при подобна височина, биха могли да ги извадят от строя. Съмнявам се, че дори вашите ортоптери биха били заплаха за тях, макар че очевидно осоидите са имали подобни притеснения и точно заради това предприеха нощната атака, при която вашите машини, с много малко изключения, бяха унищожени. С цената на големи загуби за имперската войска, вярно, но благодарение на този си ход сега те могат спокойно да атакуват Тарк от въздуха. Да ви засипят с експлозиви, с камъни или с каквото друго имат подръка. Да прехвърлят войски в която точка на града преценят за уместно — защото макар че не са в състояние да набират голяма височина с крилете на Изкуството си, осоидите без особено усилие могат да се спуснат от такава. Боя се, че Империята е на път да промени драстично правилата на войната.

Макар тактиците да не се спогледаха, нито размениха реплики на глас, дори Тото усети как мисловната мрежа помежду им се нажежава от количеството обменена информация. Най-накрая един от тях проговори:

— Значи трябва да ги унищожим, преди да са излетели.

— Това е най-добрият ви ход — съгласи се Тото.

— Всеки опит за атака с ресурсите, които можем да заделим в момента, би завършил с преждевременно поражение — предупреди друг от тактиците. — Всяка атака с достатъчни за целта ресурси би оголила драматично града, а потенциалните загуби в жива сила биха били неприемливи.

— Следователно атака под прикритие е единственото решение на проблема — обяви трети, приковал Тото и Салма със свиреп поглед. Това, осъзна Тото, трябва да беше царят на Тарк. — Приемаме анализа, който направихте на ситуацията — продължи мъжът. — Вие разполагате с информация и поглед върху проблема, които липсват на нас. Ние винаги сме залагали на традицията и тази консервативност ни изигра лоша шега. Сега трябва да организираме светкавична атака и още тази нощ да унищожим въздушните кораби. Както и техния обслужващ персонал, за да предотвратим строежа и доставката на нови машини от този калибър.

— Ваше величество — каза Салма, — бих искал да тръгна с вашите хора, ако позволите. — Тактиците го изгледаха с присвити очи и той вдигна рамене. — Първо, аз мога да летя. Виждам по-добре нощем от вашите хора. И съм заклет враг на Империята.

— Получихме благоприятни доклади за участието ти в последната битка — кимна царят. — Ти наистина притежаваш таланти, които на нас ни липсват. Можеш да тръгнеш с нас. А приятелят ти?

— Не… — започна Салма, — но…

— Да — довърши Тото.

Салма го зяпна опулено — като никога стъпил накриво, — и Тото се ухили наум. Не беше лесно да свариш Салма по бели гащи.

— Може да не съм боец като Салма — каза той, — но съм занаятчия от Академията, а унищожаването на въздушните кораби е работа за занаятчия.

— Не бива да се отделяш от нашите хора — предупреди го царят. — Те четат мислите си постоянно, но нямат достъп до твоите. Трябва да си плътно до тях през цялото време.

— Ще правя каквото ми се каже — кимна Тото и осъзна, че Салма още го зяпа и клати леко глава. — Имам още една молба към вас, ваше величество.

— И каква е тя? — Царят и свитата му отново станаха подозрителни.

— Когато вашите войници ни заловиха, с нас имаше и една полуродна — обясни Тото. — Името й е Скрил. Молбата ми е, щом атаката започне, да й позволите да напусне града, за да отиде в Колегиум и да информира майстор Трудан за случващото се тук. Той се опитва да организира отпор срещу осоидите и навярно би могъл да помогне и на вас, затова е важно да знае какво става в Тарк.

Последва дълго мълчание, докато тактиците обменяха мисли на бързи обороти в опит да постигнат консенсус. Накрая царят кимна бавно и каза:

— Така да бъде.

— Би ли ми обяснил, ако обичаш, какво точно си мислиш, че правиш? — настоя Салма веднага щом се върнаха в стаите си в килнатата кула на Паропс.

— Ще ти обясня — каза Тото. — Стига първо ти да ми отговориш на същия въпрос. Ако обичаш.

— Аз ще се бия — отвърна Салма, — защото за това съм обучен и защото осородните са враг на моя народ. И най-вече защото знам как да се грижа за себе си…

— Глупости — прекъсна го Тото. Чувстваше се изцеден и унил. Мисълта за предстоящата атака го гнетеше, измъчваше го чувството, че е бил лишен от избор още с пристигането си в Тарк. „Последният ми реален избор беше да оставя Че на молеца.“ Страшен избор, няма що.

— Моля?! Какво по-точно имаш предвид? — Дори за Тото, който не притежаваше тънък усет за тези неща, въпросът прозвуча колебливо, сякаш Салма не беше убеден, че иска да чуе отговора.

— Изобщо не ти пука за Тарк. Е, може и да преувеличавам малко, но… ти също преувеличи достойнствата си пред мравкоидите. Можеш да се биеш, но не те бива да унищожаваш въздушни кораби.

— Молецородните от Тарн се справят доста добре с унищожаването на машини, както лично се убедих в хелеронските каменоломни.