Разединени равнини

Талрик мина покрай нея и тя понечи да се изправи. Виеше й се свят. Не я беше убил, което можеше да означава само едно — че иска да я разпита или да удължи смъртта й. Рекеф не прощаваше измяната.

Хофи, почервенял от кръвта на Граф, се издигна иззад бюрото. Видял Талрик, мухородният не се поколеба. Ариана никога не би предположила, че непретенциозният бръснар притежава голям боен хъс, но ето че Хофи се устреми решително към Талрик и крилете му скъсиха за миг разстоянието. Изправила се с мъка на крака, Ариана видя как мечът на Талрик излиза от ножницата и посича Хофи в полет. Сблъсъкът изтръгна меча от ръката на Талрик, острието се завъртя сред кървави пръски и падна на пода едновременно с Хофи, който притискаше ръце към растящото червено петно на гърдите си.

Ариана впери поглед в меча. Оръжието лежеше от другата страна на Талрик, но с малко късмет и върховни усилия тя би могла да стигне първа до него.

Талрик постоя, свел поглед към гърчещия се в краката му мухороден, после вдигна ръка и го довърши със съскащ енергиен залп.

Ариана се втурна към вратата. Отвори я, изхвърча от стаята, после и от къщата, невъоръжена и опръскана с кръвта на Скадран.

Талрик въздъхна тежко. Трябвало бе да долови признаците на случилото се току-що, но в последно време твърде много неща се състезаваха за вниманието му. Пропуснал бе да се вгледа по-внимателно в лицата на собствените си хора.

„Това ще ми е за урок, че на нисши раси не може да се вярва.“ Ала във външната служба на Рекеф човек рядко имаше голям избор. Отиде при Граф със слабата надежда лейтенантът да е оцелял, но видът на раните му го убеди в противното. С нищо не можеше да му помогне. Граф беше добър агент, верен поданик на Империята. Не беше заслужил такъв грозен край.

Талрик взе меча си и плъзна ръка по прореза, който Ариана беше направила в коженото му палто. Отдолу лъщяха брънките на ризницата от медна оплетка. Макар и не в най-доброто си състояние след като Тиниса я бе срязала с рапирата си, а Талрик бе съединил срязаните брънки със стоманена тел, тази вечер ризницата за пореден път му беше спасила живота.

След това Талрик излезе от стаята и тръгна след Ариана. Чакаше го една недовършена работа.

15.

— Обясни ми защо тези машини са такава заплаха — настоя с раздразнение в гласа един от таркианските тактици. Може да беше висш военен, а може да беше и самият цар — макар да го бяха представили на висшия таркиански управник, Тото бързо му изгуби дирята сред другите мъже в стаята. Бяха десетина — мъже и жени, всичките с характерни таркиански физиономии, като близнаци за несвикналото му око. Царят не носеше специални одежди, нито друг символ на властта си. И той като другите беше с доспехи от оплетка и метални плочки и пак като тях изглеждаше недоспал. Наум може и да излъчваше: „Аз съм царят, аз съм царят“ като рефрен, предположи Тото, но иначе нищо не подсказваше ранга му.

— Всичко се свежда до полета, полета като Изкуство на предците и механичния полет — каза той, като за по-сигурно местеше поглед от лице на лице. — Боя се, че и аз като вас не умея да летя, затова ще помоля моя приятел да обясни за полета като Изкуство. Стига да нямате нищо против?

Една от жените кимна и Салма пристъпи напред. Тото се огледа и видя Паропс да стои мирно зад тях. Именно той беше убедил царския двор да ги приеме.

— Ваше величество — започна почтително Салма и се поклони на когото трябваше, — позволете да ви се представя. Аз съм принц-минор Салме Диен от Федерацията на водните кончета, споделям обща кауза с вашия град-държава и пристигнах тук по молба на майстор Стенуолд Трудан от Великата академия.

Прозвуча внушително, но определено не впечатли присъстващите мравкородни. Вместо благоговейно, те го изгледаха с подозрение.

— Осоидите не са от най-добрите летци — продължи Салма. — С крилете, родени от Изкуството на предците им, могат да летят само на къси разстояния. Горе-долу колкото да стигнат от своя лагер до вашите крепостни стени, но не и да кръжат продължително над града ви. Нещо повече, с крилете на Изкуството си те не могат да наберат достатъчно височина, за да излязат от обсега на вашите арбалети, не и без да се изтощят напълно. Сигурен съм, че и сами сте се убедили в това.

Насядалите около съвещателната маса тактици закимаха, неколцина дори се усмихнаха свирепо. „Ама те наистина си мислят, че победата е на тяхна страна!“ — помисли си удивено Салма. — Сред осоидите несъмнено има и добри летци и именно от тях са формирани разузнавателните им патрули, но броят им е твърде малък. Освен това разполагат с въздушна кавалерия от летящи насекоми, както и с машини… забравих как ги нарече Тото.

— Хелиоптери — подсказа полуродният. — При тях проблемът е, че летят ниско и са уязвими за вашата артилерия, защото са големи, бавни и не толкова тежковъоръжени, колкото изглежда, иначе изобщо не биха могли да излетят.

— Знаем за тях — кимна един от тактиците.