Сага за Австралия

Така нареченото Трето заселване се увенчава с успех — според мен, защото питкернци са островитяни в истинския смисъл на думата. Умеят да се оправят и на земя с мъничка площ, изискваща съвсем друг начин на живот и управление, отколкото големите държави. През 1979 година остров Норфолк получава ограничено самоуправление, въпреки това и досега е подчинен на волята на далечната метрополия. До 1914 година влиза в териториите, владение на Британската корона, същата година обаче минава на подчинение на Австралийския съюз; различните австралийски правителства и техните назначавани, а не избирани от народа наместници проявяват същата арогантност и неразбиране към по-особената природа и потребности на остров Норфолк и жителите му, както и техните предходници от Великобритания. Затова и човек се пита какво ли Австралия, самата тя векове наред жертва на колониализма, е научила за това явление: хората, населяващи подчинените й територии в Индийския океан, страдат още повече и от жителите на остров Норфолк.

Източниците, от които бихме могли да черпим сведения, са твърде богати, но често пъти (както в случая с обществения архив в Кю, Лондон) поради непростим недостиг на средства са в окаяно състояние и им липсва систематизация. Както и при написването на римската сага, съм склонна да се осланям в много по-голяма степен на първоизточниците, отколкото на съвременните трактати и научни трудове. Всеки, заел се да изследва и изучава един или друг исторически период, задължително трябва да се върне към първоизточниците, ако иска да си състави мнение и представа.

Не съм включила библиография по простата причина, че тя ще се разпростре върху много страници и ще се състои не само от книги, но и от документи. Но който проявява интерес и иска да получи такава библиография, нека ми пише чрез издателите.

Длъжна съм да благодаря на доста хора за предоставената помощ и сведения.

На първо място сред тях е доведената ми дъщеря Мелинда, която се вдигна и отиде чак в Кю, Бристъл, Глостър, Портсмут и други селища в Англия, а също прерови историческите архиви в Сидни, Канбера и Хобарт. Материалите, с които се върна, се оказаха неоценими.

Трябва да благодаря и на певицата и актрисата Хелън Реди, друга от многото праправнуци на Ричард Морган. Тя хвърли огромни усилия, за да проследи пътя на Ричард Морган, и накрая ми предостави невероятни документи.

И на последно, но не и по значение, място, моите благодарности на господин Лес Браун, който познава както никой друг историята на остров Норфолк, независимо кое точно заселване ви интересува. Лес е един невъзпят герой на историята, но ето че аз го възхвалявам на всеослушание, та да чуят всички.