Сага за Австралия

— За теб съм готов на всичко. Да се видя с баща ти и с братовчеда Джеймс — аптекаря, ли?

— Само ако ти остане време. Искам да те помоля да занесеш едно писмо на Джем Тисълтуейт, живее на Уимпоул Стрийт в Лондон, и да му го предадеш лично. Няма да го видя никога вече, но ми се ще някой, който познава този Ричард Морган, да разкаже, че от него наистина е излязъл човек.

— Дадено. — При синора Стивън извади перуката и си я сложи, след което покрусен изгледа ухиления Ричард. — Разполагаш със седмица да напишеш писмото. „Кити“ ще чака, докато кажа.

След като пристигна преподобният Бейн, дошъл като постоянен свещенослужител на остров Норфолк, вече не ги натискаха толкова да присъстват на всички неделни служби. По нареждане на капитан Кинг богослужението пак си беше задължително за всички каторжници, но ако отидеха и свободните граждани, ставаше голяма блъсканица. Смяташе се, че заточениците се нуждаят от Божието внимание повече, отколкото свободните граждани.

Ричард знаеше, че и да не се яви утре на службата, никой няма да го направи на въпрос, затова предупреди Кити, че до късна доба в събота ще пише писмо на господин Тисълтуейт, така че да го остави на заранта да си отспи. Тя се съгласи, радостна, че така той ще си спечели още няколко часа почивка (все пак да пишеш писмо, не бе като да бичиш трупи).

Ричард свали много внимателно от полицата светилника. Беше го купил от същата сергия, както и порцелановия сервиз за чай, той обаче струваше повече, защото вървеше заедно с двесталитрово буре китова мас. Палеше го от дъжд на вятър — бе толкова уморен, че рядко сядаше вечер да чете, но дори само това, че го притежаваше, вече означаваше, че може да разглежда на воля купчината книги — истински несметни съкровища! — които Джем Тисълтуейт му беше пратил. Това бе единствената почивка, по време на която Ричард не изпитваше угризения на съвестта, че е предал семейството си. Вече бе разбрал, че Кити така и няма да се научи да чете и пише — това за нея не беше важно. Ето защо като единствен източник на познания в къщата Ричард смяташе, че е длъжен да чете и да се образова.

Сложи хартията така, че да е в златистото сияние на светилника с двоен филтър, топна металния писец в мастилницата и взе да пише почти без да се замисля — вече си бе повторил няколко пъти наум онова, което имаше да съобщава: